В договора с ЕС няма срок за въвеждането на еврото в България

Подготвеният бюджет за тази година е направен така, че да отговаря на критерии за влизане в Еврозоната. На фона на това в Народното събрание беше внесена подписка за провеждане на референдум за приемането на еврото.

"Това е възможен бюджет, преди няколко месеца видяхме и проектобюджет, представен от служебния кабинет, който беше с доста по-висок дефицит. Имахме сериозни възражения, а този бюджет, който е с 3% дефицит, ни дава възможност да покрием един от критериите за влизане в Еврозоната, което безспорен приоритет не само за нас, но и за бизнеса", каза главният секретар на БТПП д-р Васил Тодоров.

Той поясни, че на срещата, на която присъстваха премиерът и вицепремиерът, също е било обсъждано по-бързото влизане на страната ни в Еврозоната.

"На тези срещи ние сме единомишленици, тоест фокусът и дискусията върви в посока кога България най-рано може да покрие изискванията и да стане член на Еврозоната, тъй като това не е едностранен процес. Трябва да бъдем одобрени и поканени. Това, което беше поставено като акцент, е, че правителството е необходимо да засили тази информационна кампания, за да може тези страхове, които са споделяни в нашето общество, да бъдат преодолени с примери", допълни Тодоров.

От думите му стана ясно, че в договора с ЕС нямаме срок за въвеждането на еврото в България.

"Това, че няма срок в един договор, не означава, че има порок, напротив - когато няма срок, означава, че възможно най-скоро да бъде реализирана това планирано присъединяване, когато страната ни покрие критериите. Обсъдихме на срещата не само 1 януари 2025 година, но и средата на 2024 година. Трябва да гоним възможно най-краткия срок, тъй като ползите за страната ни са безспорни", поясни главният секретар на БТПП.

И сподели, че имат сериозна критика към правителството, тъй като все още няма механизъм за определянето на минималната работна заплата.

"А че ще има ръст на доходите - това е неизбежен процес, но искаме това да се случва в рамките на един предвидим и ясен механизъм за определянето на този най-минимален праг. Ние приветстваме тези работодатели, които имат финансова възможност и бизнесът, който управляват, позволява да увеличава работните заплати. Безспорно това е стимул за техните служители", категоричен е Васил Тодоров.

По думите на юриста доц. Христо Христев референдум за българския лев не може да се осъществи.

"Първо - има пречки в вътрешноправната ни уредба, второ - не може да има, защото провеждането му би противоречало на задълженията, които България има като държава членка на ЕС. От една страна законът, който изобщо предвижда реда, по който може да бъде осъществяван национален референдум, много ясно посочва, че референдум по въпрос, по който е предмет на уредба в международен договор, може да бъде проведен преди неговото ратифициране", поясни той в ефира на Bulgaria ON AIR.

Гледайте целия разговор във видеото