Ръст на молбите за убежище в ЕС с 28% за 6 месеца

Броят на мигрантите, подали молби за убежище в ЕС, е скочил с 28% през първата половина на тази година в сравнение със същия период на миналата година, сочат официални данни, предаде БНР като се позова на АФП.

От януари до края на юни тази година в 27-те държави от блока и асоциираните страни Швейцария и Норвегия са подадени 519 000 такива молби, съобщи Агенцията на Европейския съюз за убежище (АЕСУ).

По този начин ЕС е напът да приеме повече от един милион лица, търсещи убежище през тази година - най-големият брой от 2015-2016 г. насам, когато беше регистриран огромен приток, предимно на сирийци, бягащи от войната в страната си.

През 2015 г. блокът получи 1,35 млн. молби за убежище, а след това през 2016 г. имаше още 1,25 млн. молби.
Броят им спадна през 2017 г., след като ЕС сключи сделка с Турция, за да я накара да затегне контрола върху незаконното преминаване на границите, както и по време на разгара на пандемията от Ковид през 2020 и 2021 г., когато бяха въведени ограничения за пътуване.

Оттогава насам броят им се е увеличил, като през 2022 г. се наблюдава 53-процентно увеличение на заявленията, което поставя много държави от ЕС "под натиск", заяви АЕСУ.

В много случаи настаняването и подкрепата вече са претоварени, тъй като няколко държави от ЕС приемат четири милиона украински бежанци, които се ползват със статут на закрила, различен от убежище, заради войната на Русия срещу страната им.

Сирийците и афганистанците съставляват почти една четвърт от молбите за убежище, получени досега през тази година.

Следващите основни националности, търсещи закрила в Европа, са тези от Венецуела, Турция, Колумбия, Бангладеш и Пакистан.

Германия, която прие повечето сирийски бежанци през 2015-2016 г., продължава да бъде водещата дестинация в ЕС за търсещите убежище, главно от Сирия и Афганистан.

През първата половина на 2023 г. Германия е получила 62% от всички молби за убежище от сирийци в ЕС.

Испания е основната дестинация за венецуелците, търсещи убежище, на които обикновено се предоставят хуманитарни визи, а не статут на убежище, когато случаите им оправдават закрила.

Като цяло 41% от кандидатите са получили или статут на бежанец, или друга форма на закрила, позволяваща им да останат, но има вариращи резултати, свързани с различните националности.

Сирийците и афганистанците, които са засегнати от конфликти и репресии у дома, по-често получават такъв статут, докато турците по-често получават отказ.

АЕСУ заяви, че броят на руснаците и иранците, получили закрила в Европа, се е увеличил в сравнение с последните предходни години.