Германия признава: Вече не сме икономически конкурентоспособни, изоставаме

Миналата есен в едно огромно производствено хале в Дюселдорф мрачните тонове на един клаксон съпровождаха последния миг на една вековна фабрика.

На фона на трептенето на факли и огньове много от 1600-те души, които губеха работата си, стояха с каменни лица, докато нажеженият метал на последния продукт на завода - стоманена тръба - се изглаждаше в перфектен цилиндър. Церемонията сложи край на 124-годишната дейност на завода, започнал в разцвета на германската индустриализация и преживял две световни войни, но не успял да преживее последиците от енергийната криза.

През изминалата година имаше многобройни повторения на подобни финали, които подчертават болезнената реалност, пред която е изправена Германия: дните ѝ на индустриална суперсила може би са към своя край. Промишленото производство в най-голямата икономика в Европа бележи тенденция на спад от 2017 г. насам, а спадът се ускорява с намаляването на конкурентоспособността.

 "Ако трябва да съм честен, няма много надежда", каза Щефан Клеберт, главен изпълнителен директор на GEA Group AG - доставчик на производствени машини, чиито корени водят началото си от края на XIX век. "Наистина не съм сигурен, че можем да спрем тази тенденция. Много неща ще трябва да се променят много бързо."

Основите на германската индустриална машина са се сринали като домино. САЩ се отдалечават от Европа и се стремят да се конкурират с трансатлантическите си съюзници за инвестиции в областта на климата. Китай се превръща в по-голям съперник и вече не е ненаситен купувач на германски стоки. Последният удар за някои тежки производители беше краят на огромните количества евтин руски природен газ.

Наред с глобалната нестабилност политическата парализа в Берлин засилва отдавнашни вътрешни проблеми като скърцащата инфраструктура, застаряващата работна сила и ширещата се бюрокрация. Образователната система, която някога е била силна страна, е емблематична за дългосрочната липса на инвестиции в обществените услуги. Изследователският институт Ifo изчислява, че влошаването на математическите умения ще струва на икономиката около 14 трилиона евро (15 трилиона долара) в производството до края на века.

В някои случаи спадът в промишлеността се осъществява с малки стъпки, като например намаляване на плановете за разширяване и инвестиции. Други са по-очевидни, като преместване на производствени линии и съкращаване на персонал. В крайни случаи - като завода за тръби на Vallourec SACA, някога част от изпадналия промишлен гигант Mannesmann - последицата е окончателно затваряне.

"Шокът беше огромен", казва Волфганг Фрайтаг, който е работил в завода от тийнейджърските си години.

Сега работата на 59-годишния мъж е да разглобява оборудване за продажба и да помага на старите си колеги да си намерят нова работа.

Германия все още разполага със завиден списък от малки, гъвкави производители и Бундесбанк и други отхвърлят идеята, че пълната деиндустриализация е близо.  

Но тъй като реформите са в застой, не е ясно какво ще забави упадъка.  

"Вече не сме конкурентоспособни", заяви министърът на финансите Кристиан Линднер на събитие на Bloomberg по-рано този месец. "Ставаме все по-бедни, защото нямаме растеж. Изоставаме."

Размирната коалиция на канцлера Олаф Шолц бе хвърлена в допълнителен смут в средата на ноември от бюджетната криза, предизвикана от съдебно решение относно мерките за вземане на заеми, което остави правителството с малко свобода на действие за инвестиции.

"Не е нужно да си песимист, за да кажеш, че това, което правим в момента, няма да е достатъчно", каза Фолкер Трайер, ръководител на външната търговия в германските търговско-промишлени палати. "Скоростта на структурните промени е зашеметяваща."

Разочарованието е широко разпространено. Въпреки че през последните седмици стотици хиляди хора излязоха по улиците, за да протестират срещу крайно десния екстремизъм, антиимигрантската партия Alternative für Deutschland (AfD) изпреварва и трите управляващи партии в проучванията на общественото мнение - изостава само от консервативния блок.

Воденият от Шолц социалдемократически алианс се ползва с подкрепата на 34% от избирателите, сочи анализ на "Шпигел" на последните проучвания.

Според Мария Рьотгер, ръководител на Michelin за Северна Европа, намаляващата конкурентоспособност на промишлеността заплашва да потопи Германия в низходяща спирала. Френският производител на гуми затваря два от германските си заводи и съкращава трети до края на 2025 г., което ще засегне повече от 1500 работници. Американският му конкурент Goodyear има подобни планове за два завода.

"Въпреки мотивацията на нашите служители, стигнахме до момент, в който не можем да изнасяме гуми за камиони от Германия на конкурентни цени", каза тя в интервю.

Други примери за спад изплуват редовно. GEA затваря завод за помпи близо до Майнц в полза на по-нов обект в Полша. Производителят на автомобилни части Continental AG обяви през юли плановете си да се откаже от завод, който произвежда компоненти за безопасност и спирачни системи. Конкурентът Robert Bosch GmbH е в процес на съкращаване на хиляди работници.

Енергийната криза през лятото на 2022 г. беше основен катализатор. Макар че най-лошите сценарии като мръзнене вкъщи и дажби бяха избегнати, цените остават по-високи, отколкото в други икономики, което допринася за увеличаване на разходите за по-високи заплати и сложни регулации.

Един от най-силно засегнатите сектори е химическата промишленост - пряк резултат от загубата на евтиния руски газ в Германия. Тъй като преходът към чист водород все още не е сигурен, почти една от всеки десет компании планира да спре за постоянно производствените процеси, според неотдавнашно проучване на браншовата асоциация VCI. BASF SE, най-големият производител на химикали в Европа, съкращава 2600 работни места, а Lanxess AG намалява персонала си със 7%.

Китай също създава проблеми на Германия по няколко начина. В допълнение към стратегическата промяна в областта на модерното производство, забавянето на икономиката на азиатската суперсила намалява още повече търсенето на германски стоки. В същото време евтината конкуренция от Китай притеснява индустриите, които са ключови за климатичния преход на Германия - и то не само електрическите автомобили.

Целият анализ - на сайта на Bloomberg TV Bulgaria