Михайлов, Лечков... Оставка, пичове! Провалихте се отново!

Още едни квалификации за българския национален отбор приключиха още преди да са започнали. Тръгнахме с амбиции, фанфари, как ще се преборим за второто място след фаворита Англия. От 4 мача две точки. Едно голямо нищо като игра в последните два мача с Чехия и снощи срещу Косово. Новият треньор Красимир Балъков обеща нападателен футбол, който феновете не видяха. И двата отбора ни надиграха тотално и вместо бленуваните 4 точки - занулихме.

Сега ще се прехвърля вината. Михайлов и Лечков ще ни обясняват как са построили база за националите, как са осигурили всичко за отбора. Едва ли има обаче футболен фен, който да не ги сочи с пръст. Защото с президентите на отборите, които са в Изпълкома, от години си играят на някаква имитация на български футбол. По-често ги виждаме на маса, отколкото да покажат някаква загриженост, че по време на тяхното управление пропускаме пореден форум.

Всъщност Лечков вече се изказа - "Виждате реалността каква е. От отбора на Косово колко от титулярите играят в чужбина, играят всеки мач, всеки ден тренират. Мисля, че по-добре от мен знаете тези неща и ние трябва да бъдем реалисти. Какви забележки имате към ръководството? Българския футбол не зависи само от ръководството на футболния съюз. Това са футболни клубове, вътрешно първенство, не искам да се повтарям. Това не е роля на футболния съюз да изкарва футболисти".

В "белите" държави, когато се провалят в опита да играят на голямо първенство се вземат мерки - подмладяват отбора, работят с клубовете по конкретна програма, търсят причините в дълбочина. Ако трябва променят формати на първенства. Да, и ние направихме нещо подобно, но със съвсем друга цел.

Имахме някаква бледа имитация на загриженост - по едно време задължиха отборите да имат задължително в стартовия състав млад футболист. Станахме свидетели на големи циркове, включително на това младоци да стартират от първата минута и след още 10 да се правят на контузени, за да бъдат заменени от чужденец. БФС клекна пред президентите и махна това правило. Защо да им пречи?

При 15 години провали, комбинирани с моментни проблясъци - всяко ръководство би поело своята отговорност. Не и в родното БФС. При тях всичко е ток и жица - уиски, Преслава, танци.

Трябва да се признае, че в думите на Лечков има и истина.

Какво вадят клубовете? Едно голямо нищо. Не можем да направим един смислен трансфер в голям отбор. Защото футболистите ни на 18 изглеждат като недъгави, със слаба тактическа подготовка. И ако някой все пак успее да отиде в някой средняк зад граница започва да се учи на футбол. И с изненада установява, че на Запад се тренира.

Само преди дни имаше пресконференция на Даниел Боримиров, който извади интересна статистика как школата на Левски е създала най-много футболни национали в юношеските гарнитури. И това е школа, в която по неговите думи не е инвестирано от години. Какво ли представляват по-малките школи? Имало страхотни треньори при децата. Да сте видели някой юноша, който е готов за мъжкия футбол? Мартин Минчев от Черно море е някаква бяла лястовица през последните месеци, но няма как да бъде оценяван само след един сезон.

Националният ни отбор е точната снимка с какво разполагаме в момента на фона на слабо БФС и слаби клубове. Нищо по-различно от слаби футболисти. Футболист номер едно на България отиде в изпадащ италиански отбор, което погледнато на общия фон е супер трансфер. Там обаче изтърка пейката.

Михайлов смени всички герои от САЩ'94 на треньорския стол, само за да се затвърди тенденцията, че големия футболист рядко става добър треньор. Сега е ред на Балъков. Той тръгна с големи приказки как щял да променя стила, ще задържаме топката, ще атакуваме. В първите два мача брахме срам, даже някои започнаха с умиление да си спомнят за Хубчев. Защитата ни е скандална, средната линия с наднормено тегло или в преклонна възраст, нападението - Исмаил Иса и Чунчуков. Голямата оценка е на трибуните - пусти. Снощи косоварите се чуваха през целия мач. Най-много да се посъберат повече хора срещу Англия, за да им видим звездите на живо.

Лесно е да се критикува в такъв момент, но каква е рецептата да се излезе от блатото? Най-нормалното е да се започне от угоените блатни шарани, които са окупирали върха. Да дадат възможност на друг да опита. Но не да свикват конгреси, за да ни покажат, че гласовете на малките клубове са им вързани в кърпа, ами сами да се откажат.

Оставка, пичове! Провалихте се! Не се хвалете какво сте построили с чужди пари, нямаме футбол. И вие носите своята вина, най-голямата.

Президентите на футболните клубове да бъдат така добри да си се грижат за клубовете, да вложат пари в школите, а не да трупат известност покрай все по-затъващите ни футболни елитни отбори. Няма как да бъдат и част от Изпълкома. Нямат работа там. Започнете да създавате, а не да хвърляте пари по съдии, за да си чешeте егото. Сложете по една крушка, направете поне един стадион, на който феновете да отидат с удоволствие.

Без промени и ясна стратегия за бъдещето няма как да разчитаме на някакъв успех. Ще разчитаме в групите ни да имаме отбори от калибъра на Гибралтар, за да не сме на дъното в класирането. Сега не извадихме късмет и лъснахме. Копаем дъното, но има и още накъде. И няма значение Косово от колко години играе като държава футбол. Там има едни други традиции и работа с футболисти, които са далеч от нашите.

Засега само Преслава трябва да е доволна - ще има хонорари...