"Без будилник": Да намериш липсващото парче от пъзела

За чупенето в таекуон-до освен сила, се иска и майсторство. Снимка: ABC Fight Club

5 / 7

Все по-често пред родителите стои въпросът как да откъснат детето от компютъра в полза на далеч по-здравословното – да се раздвижи. Или как да му създадат самочувствие, че може да отстоява правата си в понякога приличащата на джунгла училищна среда. Или как да бъде по-дисциплинирано, по-самостоятелно, по-отговорно... Все важни проблеми, които на пръв поглед нямат много общо, но може да намерят общо решение – бойните изкуства. Днес "Без будилник" е посветен на най-малките, но и не съвсем.

Петя Станева стъпва в залата по таекуон-до на столичния "АBC Fight club" преди няколко години като на шега. За първата й среща с бойното изкуство роля изиграва един от треньорите в клуба -  Недялка Бачева (III дан).

"Бях всичко друго, но не и спортна натура. Повече килограми, нездравословно хранене, липса на движение – всичко беше налице", не крие Петя.

За тези 5-6 години обаче това се променя и днес тя е многократен медалист от национални състезания по таекуон-до и кик бокс и първата европейска шампионка на България по савате (френски бокс). Затова почти не е за вярване, че в началото се притеснявала да се състезава. Връщайки се назад във времето, съжалява само за едно – че всичко не е започнало, когато е била дете.

Вместо това обаче сега сама преподава на деца, защото постепенно е получила доверието на своите треньори Красимир Гергинов (VII дан) и Недялка Бачева (III дан), че може да се справи с отговорната задача. Това й харесва много и признава, че на тренировките се забавлява наравно с децата.

"Установих, че мога да им обяснявам по достъпен за тях начин, защото това е много важно. Най-мъничките са на 4 години, до 8-9 г. В детските групи им даваме основата, а след това продължават да надграждат в по-напредналите групи", разказва тя.

Тренировките за най-малките са до голяма степен под формата на игри. Чрез тях те загряват, забавляват се и неусетно усвояват трудните техники. После искат да победят и да се справят толкова добре, колкото и големите, чиито купи и медали красят залата. Първа стъпка за това са вътрешните състезания и изпити, на които децата показват какво са научили.

По думите й в тази възраст е доста по-трудно изчистването на техниките. В началото при най-малките става въпрос просто за координация на движенията. Петя обаче казва, че децата се стараят повече от възрастните и искат да напредват в корейското бойно изкуство.

"Както казват, когато се строяват – искат да са най-отпред и да командват", смее се тя.

В залата има дисциплина, но не толкова защото треньорите са строги, просто такъв е духът на бойните изкуства. Според Петя децата, които ги тренират, са по-отговорни в училище.

"Първото, което научават най-малките в нашата зала, е поведението. Изключено е да шумят, да пречат на останалите, да се закачат един с друг. Ако искат да попитат нещо – има ред за това. Ценности като уважение и дисциплина вървят ръка за ръка с обучението в различните техники", обяснява Петя.

Освен по-сдържани, те стават и по-уверени в себе си, затова не е учудващо, че много родители водят децата си в клуба именно заради дисциплината, с която бойните изкуства са известни.

"Не всички имат спортни заложби, но най-хубавото е, че им се дава шанс да се изявят. Дори да не са изключително талантливи, защото определено има деца с по-изявени физически качества, всички могат да покажат най-доброто, на което са способни", категорична е Петя.

Това според нея е и най-голямото предизвикателство - да ги предразположиш, за да не се притесняват и да се представят отлично.

Трениращите в "АBC Fight club" споделят като един отбор както успехите, така и трудните моменти, което също изгражда характера.

"Ако някой шуми в залата или разваля дисциплината, всички са "наказани" да правят някакви упражнения например. Най-буйните се оказват най-срамежливи, когато трябва да обяснят пред останалите, защо е станало така и това им служи за урок", обяснява Петя как се постига трудната задача "всички да внимават в час".

В момента тя е студентка в НСА, където учи таекуон-до и силно се надява това да е професията й. Съвсем скоро й предстои състезание по бокс, а наесен - изпит за ІІ дан. "На състезание отивам с идеята да повиша нивото си – физическо, психическо, да прескоча прага, до който съм в момента. Състезанието е най-бързият начин това да се случи", споделя Петя.

В клуба обаче не само големите получават шанс да покажат навън какво могат. За първата половина на 2016-а година над 20 деца са печелили медали на държавни и международни първенства. Някои от тях тренират едва от година, други от 4-5, въпреки че са едва на 11 години.

За да усвоиш сложните движения естествено най-важно е желанието. Петя добре знае това, защото сама е извървяла дълъг път. "В началото ми беше много трудно и ми липсваше издръжливост. Не се отказах, защото се чувствах много добре в залата, буквално чаках да приключа ангажиментите си през деня и отивах на тренировка", разказва тя.

Затова Петя добре знае, че физически качества се изграждат постепенно и с търпение. Убедена е и че на всяка възраст може да започнеш да тренираш таекуон-до.

"Съобразяваме се много с индивидуалните физически качества на трениращите. Няма как да стане с една тренировка", обяснява ми тя и докато се усетя, вече ме убеждава и аз да опитам.

Как ли? Просто е откровена и дава своя заразяващ пример: "Усещането е различно, като влезеш в зала по бойни изкуства. Даже самият въздух ме грабва. Още отначало се почувствах много добре и намерих това, което до този момент ми беше липсвало".