"Без будилник": Егейска Турция – (не) познатата

Басейните на големите хотели също предлагат приятна прохлада. Снимка: Dnes.bg

2 / 25

Вода, много вода. Докъдето поглед стига, Егейско море все е на една ръка разстояние при разходката ни в тази част на Турция, а е само едно от четирите морета, които мият бреговете й.

През цялото време си мисля колко много облагодетелства този факт, но и колко трябва да пазиш това безценно богатство, което дава разнообразни възможности за туризъм и развлечения.

Пътуваме към места, които са непознати или до голяма степен извън полезрението на българския турист. Такъв е районът на Сеферихисар, предпочитан предимно от западноевропейци. Част от тази обиколка е островът Гьокчеада – рай за сърфистите и въобще за различни водни спортове, за който ви разказахме миналата седмица.

Разглеждаме древния град Ассос, където Аристотел е живял и преподавал в едно от най-древните училища по философия, който пленява със спокойствие и бутиков лукс.

Ще стигнем и до Йоздере, съчетал петзведни удобства с възможността за почивка далеч от шума. Разположен е на 80 км от третия по големина турски град - Измир и на около 30 км от Кушадасъ. Срещаме жени със забрадки, но не и с бурки, може би защото за района на Измир казват, че е бастион на опозицията срещу Ердоган. Тук се раждали и най-хубавите момичета, най-известните манекенки на Турция.

Йоздере предлага приятно съчетание на планина и море на едно място, както и възможност за спокойна почивка. От малко яхтено пристанище често тръгват корабчета, които предлагат атрактивни забавления – плаж на "покрива" им, музика като за дискотека, обяд на борда и черешката на тортата – възможност за плуване и скокове във вода в безкрайно чисти заливи.

Хотелите тук привличат посетителите си с нещо "свое". Най-видимото са басейните в различни форми и с различни атракциони за най-малките, просто опасващи хотела или някак преливащи се в морето, ако ги гледаш отгоре. Ще видим плаж само и единствено за домашни любимци, стаи за релакс и СПА с легло, телевизор и различни глезотии, дървени къщички, "нагазили“ в морето, с диванчета и шезлонги за отмора, хотелски стаи със собствено джакузи... даже нудистки плаж.

Помислено е за всичко, което може да правите в един четири или петзведен хотел, който в много отношения напомня малък град. В огромните комплекси има магазинчета за дрехи, плажни принадлежности, сувенири и какво ли още не. Ето, два големи папагала привличат клиенти в един от тях и дори дават истинска целувка на по-смелите посетители.

Хотели приютяват цели библиотеки и кътове за четене, салони за игра на карти, по няколко "а ла карт" ресторанта, които предлагат италианска, китайска, турска кухня... И тук си проправя път стремежът към по-качествен, природосъобразен живот, за "бавна" храна, като някои от местата за настаняване например предлагат на туристите плодове и зеленчуци от собствените си градини.

Турското гостоприемство е известно, както и качеството и количеството на храната. Безспорно те са сред причините, които са довели 36 млн. туристи в страната миналата година. Видимо е, че тази година ще има сериозен спад на посещенията след отлива на руските туристи, но въпреки това хората, заети в този бизнес в Турция, не спират да се трудят. Нещо повече – опитват се да покажат предимствата и красотата на по-малко известните места, да развиват туризъм там, където смятат, че има още възможности.

Едно такова място е град Чанаккале – своеобразна врата, съединяваща Азия и Европа чрез пролива Дарданелите, който свързва Егейско с Мраморно море.

Местните казват, че именно поради географското му положение туристите повече или по-малко го подминават на път за някои от големите курорти. А градът има какво да предложи на изкушения не само да лежи на плажа и да пие коктейли. Развитието на грънчарството в миналото дава името му, което в превод означава "Грънчарска крепост", а днес той е важен транспортен и риболовен център в Турция.

Може да започнем разходката от дървения кон от филма "Троя", изложен на брега. И това не е случаен подарък за града, защото Чанаккале е най-близко разположеният по-значим административен център до археологическите останки на древната Троя.

Битката при Чанаккале през 1915 г. е една от най-известните от Първата световна война. Тогава под водачеството на Мустафа Кемал Ататюрк турската армия удържа офанзивата на корабите на Антантата, не без многобройни жертви и от двете страни.

Паметта на тези половин милион войници – турски, австралийски, английски, френски, новозенладски, е увековечена на националния исторически парк на полуостров Галиполи.

Историческото минало на града се разкрива и в музеите. Може да посетите например този на Пири Рейс, картограф и известен мореплавател на Османската империя. Опитайте и местно вино, което е важна част от културата на района и особено на близкия остров Бозджаада, известен с лозята си.

Приятни спомени остават дори само от една разходка по крайбрежната улица, където може да поседнете в един от многобройните ресторанти и кафенета. После свийте по някоя от малките улички с магазинчета, които предлагат какво ли не. "Био" продуктите са навлезли и тук, отбелязваме, докато купуваме козметика, а после и традиционния локум, маслини, чай, небет шекер...

Гостът е много важен в турската народопсихология и трябва да бъде посрещнат по най-добрия начин. Максимата, която в тази страна споделят, е, че ако един дойде и остане доволен, неминуемо след себе си ще доведе поне още четирима...