"Без будилник": Самотраки - като сбъдната мечта за море и планина

Лято е – най-чаканият сезон на отпуските, който тази година дойде след доста студено време. Но ето вече е тук и естествено мислим за местата, които можем да посетим, за да отдъхнем заслужено. Ние открихме любимия сезон по най-добрия начин, наслаждавайки се на красотата на един от гръцките острови – Самотраки, за който днес ще ви разкажем в "Без будилник"!

Самотраки е като сбъдната мечта за хора, които обичат едновременно морето и планината и не могат да кажат кое повече. Островът е от местата, които могат да ви подарят двойно щастие – зареждащ преход в планината и още същия ден релакс в чистите морски води.

Намира се в североизточната част на Егейско море и предлага още спокойствието на девствената си природа с прекрасни закътани места, до които се стига само с лодка.

До Самотраки пътуваме с ферибот от Александруполис. Пътят по вода отнема около два часа, но пък и на отиване, и на връщане ни зарадваха палави делфини, а и сами си спретнахме забавления с народни танци. Чухме и българска реч - макар че не е класически "туристически" остров, не липсват посетители, сред които и сънародници, привлечени от красотата му и разнообразните възможности за почивка, които предлага. В хотела в Терма, където бяхме настанени например, имаше и гости от Сърбия.

Малко статистика - над половината от бреговата линия на острова са плажове, предимно с малки камъни. Има и достъпен прекрасен пясъчен плаж в южния му край - Пахия Амос, който посетихме при залез.

С лодка пък стигнахме до водопад, който се стича отвисоко по скалите към морето, а после продължихме до закътан див плаж.

Освен по-известните, винаги може да научите още някое хубаво място от местните – например по-авантюристично настроените от нас последваха реката от камъни край плажа и се изкъпаха в малки живописни вирове в каньона.

Но имайте едно на ум – хората на острова естествено са лоялни към останалите живеещи тук и и взаимно си правят услуги, за да припечелят някое евро от туристите. Нашият лодкар например ни заведе в ресторантче, за което сутринта осигурил прясна риба с обещанието за прекрасен обяд на изгодни цени. За прясната риба беше вярно, но това се оказа най-скъпият обяд за нашето пътуване.

Висока планина, буйни водопади с бистра вода, в които може да се изкъпете с голямо удоволствие, гори с кедри, чинари и бор – природата на Самотраки има какво да предложи на всеки. Казват, че водите на острова са богати на много средиземноморски видове, а впечатленията за диво и истинко райско кътче само се засилват от свободно катерещите се по скалните ръбове кози.

А въздухът често ухае на билки и треви, даже на чубрица.

Самотраки е на няколко километра от морската граница между Турция и Гърция и отсреща се вижда турският остров Гьокчеада, за който вече сме ви разказвали в "Без будилник". Малките населени места с живописни къщи и дъхави цветя, с криволичещи калдъръмени улички, както и дивата природа, сред която свободно пасат овце и кози, са толкова еднакво характерни за двата острова, че с разлика от година имах чувството, че виждам братя близнаци – едновременно еднакви и посвоему различни.

Най-високото място на Самотраки е връх Фенгари (Луна) - 1611 м. Безспорно изкачването му почти от морското ниво е истинско предизвикателство и за по-подготвените планинари. Тръгваме много рано, в шест часа, а слънцето вече щедро ни обсипва с топлина.

Преходът е около шест часа в едната посока и преминава през разнообразна природа – територии с дървета и ниска растителност, под която пътеката едва се вижда, различни скали, потоци и много, много камъни. Истински подарък се оказва бистро поточе, “скрито“ в нещо като малка пещера, от което си наляхме прясна вода, но пък не беше изненада, че друг поток е пресъхнал.

Наградата за този, който продължи до върха обаче е прекрасната гледка на ширнали се вълни от върхове, скали, зеленина и синьо море - докъдето поглед стига.

Безспорно си заслужава и разходката до водопадите по красивия каньон на р. Фониас. Преходът до първия е повече от приятен, а кадър на буйните му води краси етикета на местната крафт бира със същото име, която бе удоволствие да опитаме.

Макар следващият да е по-труднодостъпен, не се отказвайте – той пада в прекрасно овално езеро за къпане с чиста вода. Заради по-стръмния терен до него се оказахме сами на мястото и се насладихме напълно на спокойствието на синьо-зелената вода. Десетки морски кончета мързеливо танцуваха във въздуха с тъмносини блестящи крила, а времето прекарано там наистина ни се стори като миг...

Почитателите на архитектурата също няма да останат разочаровани от разходката до някогашната генуезка крепост Гателуци в столицата Хора или просто могат да се насладят на чаровните, амфитеатрално разположени къщи по малките улички там.

Остров Самотраки е известен и със Светилището на Великите богове, където са се провеждали мистерии, подобни на Елевзинските. На това място през 4 в. пр. Хр., по време на провежданите мистерии, Филип ІІ Македонски се запознава с Олимпия, принцесата на Епирус и тя става негова съпруга. От този съюз се ражда синът им Александър Велики. Оригиналът на статуята на Нике, намерена в светилището, се съхранява в Лувъра в Париж и е един от символите на острова.

Вижте кадри от красивия Самотраки в галерията ни!