"Без будилник": Борущица – скритото райско кътче в планината

Лято, жега, множество служебни имейли и задачи... И някак си в един момент ни се иска да можеше да зарежем всичко и буквално да хванем гората. На място, където няма интернет и телефони, а само прохлада и спокойствие. Спокойно, такива места у нас има, и те определено си заслужава да се посетят. Днес в "Без будилник" ще ви разкажем за едно от тях, скрито в Стара планина.

Днешната ни дестинация е село Борущица. Едно кътче от планината, което пленява с прохлада, живописна природата и своята истинска натуралност. Ако искаш да се отдадеш на спокойствието и природата тук всичко ще те грабне – от шума на реката и пеенето на птичките, до прохладата през летните вечери, шумът на лекия вятър на Балкана и светулките в дворовете. А ако случайно ви се прииска по навик да си проверите служебната поща... хм, може и да не успеете, защото в селото покритие има само един от трите ни мобилни оператора. Но повярвайте, и в това си има чар. И то голям.

Борущица се намира в Старозагорска област, на Южния склон на Стара планина. От областния град го делят 50 км. Километрите до София са доста повечко – около 230, като се минава по пътя за морето през Карлово и Казанлък и малко след Мъглиж се слиза от пътя в посока село Дъбово и Радунци. Последните планински километри преди нашата дестинация са си изпитание за шофьора заради състоянието на пътя, сякаш за да покаже, че и държавата е "не се меси" в това чудно кътче. Но пък тук и влакът е доста добра алтернатива. Автобуси до днешната ни дестинация не ходят изобщо, затова и железницата тук е на особена почит. А и има защо – за час и половина се слиза до Стара Загора, също толкова време ти трябва и "нагоре" до Велико Търново. А живописна Трявна пък е на 40 минути с влак.

Вероятно мнозина ще се изненадат, но това населено място, чието име много от вас чуват за първи път, има дълга и впечатляваща история. Селото възниква още през XIV век, когато мнозина българи са бягали от града по време на османското нашествие. Вероятно оттам произлиза и името на селото - от едно от старите имена на Стара Загора – Боруй, т.е. най-вероятно "път към Боруй". Близо век по-рано обаче, Асеневци са използвали редовно прохода от Мъглиж към Трявна и Търново за многобройните си битки с византийците. Тук е имало и крепостни стени, откъдето вероятно войниците на Асеневци са наблюдавали долу полето и евентуалната заплаха. Доказателство за това са запазените части от крепостите Калоянка и Царска могила, които се намират в близост до Борущица и най- вероятно са свързани с управлението на Цар Калоян. А години по-рано, през 1195 година, цар Асен връща мощите на Свети Иван Рилски в столицата Търново, като по време на път към старопрестолния град те пренощуват край днешното село Кръстец, разположено на 7 км северно от Борущица.

Но да оставим историята настрана и да видим какво ни предлага днес това красиво и спокойно място, далеч от шума и новите технологии. Всъщност, последните никога не са били силното място на Борущица – тук домашни телефони никога не е имало, а днес обхват има едва един мобилен оператор. Допреди няколко години телевизията беше единствено и само "Първа програма", просто защото старата телевизионна кула излъчваше само този сигнал. А когато аналоговата телевизия спря, Борущица остана "на тъмно" без телевизия. Днес всеки е оправил тази несправедливост както е сметнал за добре – едни са сложили модерни чинии за телевизионен сигнал, други пък предпочитат да се доверят на радиото като източник на информация. Разбира се, в няколкото къщи за гости, които има в селото, телевизия има и ако все пак се сетите за нея в дните за отдих, ще може да се насладите на това постижение на цивилизацията.

А какво може да правите в Борущица? Всичко, което може да правите в една истинска планина – да слушате реката, да направите планински поход, да берете билки или диви ягоди на воля, да си налеете вода от Церовития кладенец или Гергьовското изворче, а ако си мислите, че сте напълно извън обществото, може да отскочите пеш до съседното селце Бънзарето, където дори няма магазин, нито пък селски площад. На няколко километра от селото е и пещерата „Топлата дупка“. На 7 километра на юг е село Радунци, където десетилетия наред работеше санаториум за белодробни болести – доказателство за чистия въздух от Балкана.

Трябва да отбележим, че растителната палитра в тази част от Стара планина е много разнообразна и богата – има стари и гъсти борови и букови гори, поляни с диворастящи билки и плодове, както и множество извори. Не липсват и дивите животни – основно сърни, елени и диви прасета. Затова мястото е подходящо както за кратки и леки разходки в планината, така и за по-сериозни планински преходи, например до хижа Българка. Има маркирани туристически пътеки към хижа "Българка", а оттам и към връх Бузлуджа и Шипченският проход. Въпросът е само на кой докъде ще му стигнат желанието и силите да катери планината.

Къде можете да отседнете в Борущица? В селото има няколко къщи за гости, които много лесно могат да бъдат намерени в интернет. На практика има избор за всички - част от тях са нови и направени по модерен начин, други са просто добре спретнати селски къщи, които могат да се наемат. Навсякъде в тях обаче има хубави механи, където може да прекарате приятно вечерта, да си сготвите и да се насладите на планинската хладина през лятото. Ресторанти обаче в селото няма, затова ако тръгнете към планината, ще трябва да заложите на барбекюто или на всичко останало, което може да си направите сами. В селото има само 2 магазина, хляб се кара само във вторник и петък, затова не разчитайте много на това, че можете да си закупите всичко на място. Все пак не забравяйте, че сте на дестинация, където основното е, че бягате от шума и цивилизацията и отивате в природата.

А ако все пак градът ви залипсва, спокойно може да хванете влака и да посетите Трявна, Дряново или Дряновския манастир и пещерата Бачо Киро. До всички тях пътят с влак е около  час. Велико Търново, Стара Загора и Казанлък пък са ви на около час и половина път с железницата. Все са близко, нали?

Колко време може да прекарате тук? Колкото можете да издържите без новите технологии и забързаното ежедневие. Но със сигурност дори и две нощи ще ви накарат да се почувствате изключително заредени и отпочинали. Защото ще сте се отдали на природата, духа на Балкана и сладката песен на Борущенската река. А ако сте усетили вкуса на горските ягоди, малини или капини... тогава насладата ви вероятно трудно ще има цена.