Борбата, саможертвата... В ума на радикалистите и екстремистите

Радикализацията е процес, който кара човека, към когото е насочена, да приеме насилствените действия като необходим и оправдан начин на протест, срещу определена група хора или срещу цялото общество, в което живее. Тя може да възникне в различни ситуации, като неизменно включва вътрешни и външни за младежа фактори, вариращи от душевното му/й състояние до срещането на насилие от страна на властите в държавата му/й или влизането в контакт с представител на радикалната организация.

Насилственият екстремизъм често е изрично мотивиран от ангажираност към абстрактни идеали като нацията или божествения закон - така наречените "свещени" ценности, които са относително нечувствителни към материални стимули и определят нашите първични референтни групи. Нещо повече, екстремното про-групово поведение изглежда се засилва след наличие на социално изключване.

Проучване, напревено от Автономния университет в Барселона (UAB), разкри въздействието на социалното изключване, намиращо се в лявата предна фронтална мозъчна извивка, върху представите за някои аспекти от живота. Или с други думи - изследването показва как и защо се оформя радикалната и екстремистката мисъл. Оказва се, че социалното изключване може да стимулира екстремистко поведение при хора, които са най-уязвими за радикализация.

Изследването е фокусирано върху поведенческите отношения между свещените ценности, насилствения екстремизъм и социалното изключване при млади марокански мъже, живеещи и обучавани в Каталуния, и уязвими на радикализация.

По-точно: то изследва невралния субстрат на свещените ценности по отношение на идеологическата привързаност, както и това, свързано с религиозна или национална/ групова принадлежност. Тази невронна активност се свързва с волята за борба и саможертва, а последиците от социалното изключване на тази дейност се срещат в област на мозъка, която преди това се свързваше със свещените ценности и оформянето на представи за правилата.

"Наред с други изследвания, тези открития показват, че свещените ценности се обработват чрез етично разсъждение, основано на някакъв дълг или на това "какво трябва да се направи", а не оценка на вредите и ползите. Неагресивните ценности са по-гъвкави и подлежат на договаряне", казва изследователският координатор на изследването.

Според постдокторант в UAB, "това ни кара да мислим, че социалното изключване може да доведе до сакрализация на груповите ценности, правейки ги по-близки до свещените стойности, както в наблюдаваната неврална активност, така и в по-голяма изразена готовност за борба и загиване".

Проучването показва също как социалното изключване, манипулирано чрез онлайн игра, има забележими ефекти както на невронни, така и на поведенчески нива, пише Neurosciencenews. Чрез сравняване на подгрупа, изпитваща социално изключване, с контролна подгрупа, изследователите потвърдиха увеличаване на желанието за борба и саможертва в името на ценности, считани за неназовани преди да настъпи социалното изключване.

Именно това потвържение показва ролята на социалното изключване при оформянето на радикални и екстремни ценности.

Резултатите от това изследване показват, че невронната активност, свързана с обработката на свещените ценности, е уязвима на провокацията към насилствен екстремизъм. Участниците в проучването са проявили по-голяма готовност да се борят и да умрат за своите "свещени" и безцелни ценности от огромни части заради обществената манипулация и натиск, без да имат конкретна обусловка.