За уловените усмивки, тъга и човещина... от Ървин Олаф

Наричат го "комерсиален воайор", "модерен демон", "прозорлив хулиган". Името му се свързва с рекламни кампании на световни марки, фотографиите му са не по-малко разпознаваеми от тези на Ани Лейбовиц и Хелмут Нютон. Днес можеше и да е журналист заради образованието, което получава в Утрехт.

Както и да се беше развил животът му, едно е сигурно – щяхме да знаем името му, защото притежава необходимата комбинация смелост, дързост и любопитство, за да започва разговори, които никой не смее да води по такъв начин и с такива изразни средства.

Един такъв разговор проведе световноизвестният фотограф Ървин Олаф с Мартина Ганчева специално за Bulgaria ON AIR.

Как започнахте да снимате? Беше ли любов от пръв поглед?

Следвах журналистика, учех се да пиша, което беше много трудно за мен. Имах учител по фотография и той каза – "Ела тук. Трябва да ме последваш. Аз ще те науча как да снимаш, как да държиш камерата". Запалих се от първия момент. Беше голяма любов. Харесваше ми да държа старата и тежка камера, да съм в тъмното, да си правя сам фокуса. Така че - да, беше си любов от пръв поглед.

А какво е усещането сега?

Понякога, да си призная, си мисля – "О, не, не отново". Но точно преди да дойда тук, имах снимачен ден с танцьори на бели денс. Трябваше да снимам телата им - момичета, момчета. И беше толкова вдъхновяващо. Заредиха ме с толкова енергия, че когато се прибрах вкъщи и легнах в леглото, още се тресях от вълнение. Затова мога да кажа, че фотографията все още е най-голямата радост в живота ми.

Какви истории обичате да разказвате?

Това, което ме вълнува най-много са човешките взаимоотношения. Че сме способни да се четем един друг чрез малките движения на тялото. Как изглежда тъгата, как изглежда очакването като емоция. Способни ли сме да разгадаем колко щастлив или пък нещастен е другият. Когато слонът ни гледа, той просто си мисли – човешко същество, трябва да бягам. Но когато аз гледам Вас, мога да кажа, че сте здрава, че сте в добра форма, в добра кондиция. И аз искам да разкажа тази история.

Какво ви вдъхновява, защо има толкова много тъга в творбите ви, защо няма усмивки?

Усмивката е най-трудната емоция за снимане, ако трябва да съм честен. В рекламното снимане не може без усмивка. Очите трябва да се смеят. Но дълбоките емоции, тъжните емоции, са много по-вдъхновяващи за мен, а и за много други творци.

Гледайте цялото интервю във видеото: