Оставка на кабинета "Борисов" 2 е факт: Какво следва сега?

Премиерът Бойко Борисов внесе оставката на кабинета в деловодството на парламента и тя ще бъде гласувана до дни от депутатите.

Ето какво следва оттук нататък:

Според чл. 111 на Конституцията на Република България правомощията на Министерския съвет се прекратяват: с гласуване на недоверие на кабинета или на министър-председателя; с приемане на оставката на правителството или на премиера; при смърт на министър-председателя.

Според основния закон Министерският съвет подава оставка пред Народното събрание и изпълнява функциите си до избирането на ново правителство.

Президентът, след консултации с парламентарните групи, възлага на кандидат за министър-председател, посочен от най-голямата по численост парламентарна група, да състави правителство.

Когато в 7-дневен срок кандидатът за премиер не успее да предложи състав на Министерския съвет, президентът възлага това на посочен от втората по численост парламентарна група кандидат за министър-председател.

Ако и в този случай не бъде предложен състав на Министерския съвет, президентът в 7-дневен срок възлага на някоя от следващите парламентарни групи да посочат кандидат за министър-председател.

Когато проучвателният мандат е приключил успешно, президентът предлага на Народното събрание да избере кандидата за министър-председател. Ако не се постигне съгласие за образуването на правителство, държавният глава назначава служебно правителство, разпуска Народното събрание и насрочва нови парламентарни избори в срок най-късно до два месеца след прекратяване на пълномощията на предишното.

Мандатът на сегашния държавен глава Росен Плевнелиев изтича обаче след по-малко от 3 месеца - на 22 януари 2017 г., и съгласно чл. 99, ал 7 от Конституцията на Република България той не може да разпусне Народното събрание.

Ако в този срок парламентът не може да състави правителство, президентът назначава служебно правителство. Това е разяснено и в Решение №20 от 23 декември 1992 г. на Конституционния съд, взето по искане на 51 депутати от 36-ото Народно събрание, след падане на правителството на Филип Димитров след неуспешен вот на доверие.

Конституционното дело е образувано за даване на задължително тълкуване на разпоредбите от Конституцията, които уреждат материята по съставяне на ново правителство, правомощията и срока на служебното правителство, статута на Народното събрание, което е разпуснато при невъзможност да бъде съставено редовно правителство.

Съставеното в последните три месеца от мандата на държавния глава служебно правителство работи по подготовката на нови избори, но без да е разпуснат парламентът, предвижда решението на КС.

Началото на правителството се поставя с указа на президента, с който това правителство се назначава, а краят се бележи от избирането на ново правителство от новоизбраното Народно събрание.

За разлика от другите служебни кабинети този ще подлежи на парламентарен контрол, но не може да му се иска вот на недоверие. В същото време обаче избори не могат да се проведат без да е прекратен мандатът на действащото Народно събрание, което би могъл да направи новоизбраният президент ген. Румен Радев.

В рамките на срока на правомощията на служебното правителство е предвидено правото на президента да променя структурата и състава на служебния кабинет по всяко време от неговото съществуване.