Велико Народно събрание – на един проект разстояние

Великото Народно събрание е на един законопроект разстояние. България е на крачка от възможността да се свика Велик парламент, който да извърши дълбоки и необходими реформи във всички сфери на държавното управление.

ГЕРБ вече обяви готовност да внесе законодателни промени в тази посока. Заявки за радикални промени в основния закон дават и АБВ, и ДСБ.

Проектът може да бъде и от едно изречение, заявиха конституционалисти. След това трябва да се приеме решение за провеждане на избори за ВНС, което изисква одобрението на 2/3 от депутатите, пише вестник "Сега".

Тон за свикване на Велико Народно събрание даде премиерът още в първите часове след изборната загуба в неделя. Той дори обясни, че това е задължително и че политическата класа в този си вид е неприемлива за хората.

Борисов обяви в каква посока конкретно възнамерява да работи партията му - намаляване броя на народните представители от 240 на 120 и смяна на избирателната система.

За ВНС настояха вчера и от АБВ с аргумента, че трябва да се прекъсне практиката сериозните проблеми на страната да се решават на парче.

"Ако ние не направим радикалните промени сега, няма да отговорим на обществените очаквания. Става дума за съдебната реформа, става дума за институционалните правомощия. И ако сега не го направим, след следващите избори пак ще си говорим за Велико Народно събрание", обяви зам.-шефът на партията Румен Петков.
 От АБВ отдавна искат да бъдат засилени правомощията на държавния глава в посока президентска република.

Велик парламент искат и от ДСБ на Радан Кънев. Ръководството на тъмносините прие резолюция миналия петък, в която декларира, че България се нуждае от изцяло нова конституция заради "необходимостта от коренна промяна на политическата система".

От БСП дадоха да се разбере, че имат готовност да обсъждат темата, стига да бъде представен проект за промяна на конституцията. "Да оставим темата отворена. Да водим разговори, да видим как това може да се случи, но към този момент това Народно събрание не събра 2/3 за решаването на такива въпроси", заяви соцлидерът Корнелия Нинова.

От ДПС коментираха, че подобна инициатива им се вижда трудно осъществима за краткото време, което остава на сегашния парламент. Хората на Ахмед Доган обаче също са готови да обмислят свикването на ВНС. 

Патриотичният фронт смята, че има по-важни проблеми пред страната от промяна в конституцията и ВНС. Не е ясно на каква позиция е остатъчният Реформаторски блок.

Ако са сериозни в намеренията си, на политиците ще им се наложи да побързат, тъй като по конституция проект за нов основен закон или за изменение на действащия се разглежда от парламента не по-рано от два месеца и не по-късно от пет месеца след внасянето му.

Причината е, че след два месеца - на 22 януари, встъпва в длъжност новият президент Румен Радев, който вече ще има правото да разпусне сегашното НС и да насрочи избори за ново.

Освен готов проект парламентът трябва да приеме и решение за провеждане на избори за ВНС. За това е необходимо мнозинство от 2/3. Ако решението бъде одобрено, президентът трябва да насрочи вота за велик парламент в рамките на 3 месеца.

Веднъж избрано, ВНС може да действа и като Обикновено Народно събрание (ОНС). В конституцията е записано, че това става само при неотложни случаи, но практиката на 7-ото ВНС, което работи от 10 юли 1990 г. до 2 октомври 1991 г., показа, че не е задължително стриктното придържане към тази разпоредба. Правомощията му се прекратяват, "след като се произнесе окончателно по въпросите, за които е избрано".

"Няма никаква пречка сегашното ОНС да приеме решение за избор на ВНС. Трябва обаче да се посочи по какъв въпрос", обобщи ситуацията конституционният съдия Румен Ненков.