Десета оставка на премиер преди края на мандата...

В сравнително краткия демократичен преход на страната ни след 1989 г., когато в България започват демократичните промени, до днес са управлявали 14 правителства. Като цяло можем да откроим три условни периода.

От 1989 до 1997 г. сме свидетели на честа смяна на правителства, дължаща се на политическа и икономическа нестабилност, въпреки че доминират правителства на мнозинствата.

От 1997 до 2009 г. има период, в който политическата и икономическата стабилизация води до съставяне на сравнително устойчиви правителства, които завършват мандата си. Свидетели сме на изпълнение на стратегическите цели пред страната ни.

След 2009 г. ставаме свидетели на навлизане в период на правителства на малцинствата, нов тип политическа дестабилизация, основана на задълбочаваща се политическа апатия, преструктурирането на партийната система и негативни тенденции в икономиката.

И така, ето кратка справка за правителствата на прехода.

На 1 февруари 1990 г. Георги Атанасов подава оставка като министър-председател. Неговото правителство е съставено на 19 юни 1986 г. На 3 февруари 1990 г. е съставено правителство с министър-председател Андрей Луканов.

На 7 август 1990 г. Андрей Луканов връчва оставката на правителството. На 30 август 1990 г. VII ВНС избира Андрей Луканов за министър-председател и му възлага да състави кабинет. Съставен е на 22 септември 1990 г.

На 30 ноември 1990 г. VII ВНС приема оставката на министър-председателя Андрей Луканов. На 7 декември 1990 г. Димитър Попов е избран за министър-председател. Кабинетът е избран от VII ВНС на 20 декември 1990 г.

На 5 ноември 1991 г. парламентът приема оставката на правителството на Димитър Попов. Президентът д-р Желю Желев възлага на Филип Димитров, посочен от най-голямата по численост парламентарна група - СДС, да състави правителство. На 8 ноември 1991 г. е съставено правителство с министър-председател Филип Димитров.

На 21 октомври 1992 г. в Народното събрание е внесено искане на Министерския съвет за гласуване на вот на доверие на министър-председателя Филип Димитров. На 28 октомври 1992 г. кабинетът на Филип Димитров не получава вот на доверие със 111 гласа "за" и 120 - "против". От името на правителството той подава оставка.

На 12 ноември 1992 г. президентът д-р Желю Желев възлага мандат на Филип Димитров да състави правителство. На 20 ноември 1992 г. предложеният от Филип Димитров кабинет не получава необходимия брой гласове.

На 15 декември 1992 г. президентът д-р Желю Желев възлага мандат на Движението за права и свободи (ДПС) да състави правителство и на 22 декември 1992 г. възлага на Любен Беров, кандидат за министър-председател, предложен от ДПС, да състави кабинет. На 30 декември 1992 г. е съставено правителство с министър-председател Любен Беров.

На 2 септември 1994 г. правителството на Любен Беров подава оставка след шест вота на недоверие, искани от СДС за времето на управлението му, които не довеждат до падане на правителството. Министър-председателят Любен Беров иска на 26 май 1994 г. вот на доверие за срок от 3 месеца - 125 депутати гласуват "за", 95 - "против" и 1 - "въздържал се". Министър-председателят запазва поста си.

На 8 септември 1994 г. Народното събрание приема оставката на кабинета на Любен Беров.

На 28 септември 1994 г. официално е обявена кандидатурата на Димитър Луджев за министър-председател, мандатът за съставяне на правителство му е възложен на 3 октомври. На 12 октомври 1994 г. Народното събрание отхвърля кандидатурата на Димитър Луджев за министър-председател. На 17 октомври 1994 г. е съставено служебно правителство с министър-председател Ренета Инджова, което управлява до 26 януари 1995 г.

На 17 януари 1995 г. президентът д-р Желю Желев възлага мандат за съставяне на правителство на Жан Виденов, председател на ВС на БСП. Правителството е съставено на 25 януари 1995 г.

На 21 декември 1996 г. министър-председателят Жан Виденов подава оставката на кабинета (внесена на 23 декември; приета от НС на 28 декември 1996). Към правителството на Жан Виденов има 3 вота на недоверие - на 22 септември 1995 г. (заради смъртта на 14 войници), на 10 януари 1996 г. (заради зърнената криза), на 11 юни 1996 г. (заради провал в икономическата политика). На 8 януари 1997 г. левицата издига кандидатурата на Николай Добрев за премиер.

На 10 януари 1997 г. опозицията напуска парламента. Обявява национална политическа стачка и призовава към гражданско неподчинение. Протестиращи извършват погром над сградата на Народното събрание. Президентът д-р Желю Желев отказва да даде мандат на БСП за съставяне на ново правителство.

На 28 януари 1997 г. президентът Петър Стоянов връчва на Николай Добрев мандат за съставяне на правителство. На 4 февруари 1997 г. Николай Добрев връща мандата на левицата. При президента Петър Стоянов е подписано споразумение между представителите на основните политически сили за запазване на социалния мир.

На 10 февруари 1997 г. парламентарно представените политически сили приемат Декларация за принципите за излизане от кризата. На 11 февруари 1997 г. те подписват три документа за постигане на национален консенсус по Декларацията за принципите за излизане от кризата.

На 12 февруари 1997 г. е съставено правителство (служебно) с министър-председател Стефан Софиянски, което управлява до 21 май1997 г.

На 12 февруари 1997 г. е разпуснато 37-то Народно събрание, обявени са предсрочни парламентарни избори на 19 април 1997 г.

На 21 май 1997 г. е съставено правителство с министър-председател Иван Костов, което управлява до 24 юли 2001г., когато изтича пълният му мандат.

Следващите правителствата - на Симеон Сакскобургготски и на Сергей Станишев изкарват пълен мандат. Правителството с министър-председател Бойко Борисов е сформирано на 27 юли 2009 г.

На 21 февруари 2013 г. Борисов подаде оставката на кабинета на ГЕРБ след протести срещу сметките за електричество, започнали на 10 февруари 2013 г.

На 13 март е назначено правителство със служебен министър-председател Марин Райков, което управлява до 29 май 2013 г. Насрочени са предсрочни парламентарни избори на 12 май 2013 г. Тогава ГЕРБ спечели най-много гласове (30,52 процента), но не състави правителство/ С Указ 92 от 23 май 2013 г. президентът Росен Плевнелиев възлага на Пламен Орешарски, кандидат за министър-председател на "Коалиция за България", втората политическа сила според получените гласове на изборите (26,61 процента), да състави правителство.

На 29 май 2013 г. Пламен Орешарски бе избран за министър-председател от 42-то Народното събрание, което одобрява предложения от него състав на 92-то правителство на България.

Избрано на 29 май 2013 г. с мандата на БСП и с подкрепата на ДПС и "Атака", 89-ото българско правителство начело с Пламен Орешарски просъществува година и един месец. На 14 юни 2013 г. то избра медийния олигарх и депутат от ДПС Делян Пеевски за председател на ДАНС. Същата вечер десетки хиляди хора излязоха на протест #ДАНСwithme срещу задкулисния модел на управление, олицетворяван от Пеевски.

Въпреки че назначението бе бързо отменено, общественото доверие към правителството се срина. На 23 юли бе един от най-кулминационните моменти от гражданския протест, когато вечерта, след целодневна блокада на парламента, полицията опита да евакуира народните представители с бял автобус, но той се вряза в тълпата протестиращи и бе обсипан с камъни.

Така, година по-късно, в 17,59 часа на 23 юли 2014 г. правителството на Пламен Орешарски подаде оставка.

На 6 август президентът Росен Плевнелиев подписва указ, насрочващ произвеждането на изборите за 5 октомври. Те бяха спечелени от ГЕРБ с 32,667% от гласовете. В парламента влязаха рекордните 8 партии. 

Второто правителство на Бойко Борисов е 94-тото правителство на България, избрано от 43-то Народно събрание на 7 ноември 2014 г.

Още подобни новини четете в Investor.bg