Дяволският кръговрат на бедния българин. Проси и спи из Европа-та

В Германия интегрираните румънци, българи и поляци сякаш не се забелязват, докато бездомните им сънародници се набиват на очи. А те стават все повече. Според актуални данни само бездомните поляци в Берлин са над 2000.

"През 2011 при нас делът на бездомните хора от държави-членки на ЕС беше около 11%. Междувременно те станаха много повече - вече са 25%", казва Петра Фурман от социалния център на благотворителната оргнизация "Диакония" в Есен. Тя отговаря именно за бездомниците и в работата си се чувства изоставена от политиката, пише "Дойче веле".

"Всъщност, нашата задача не е да се грижим за бездомниците от другите страни от ЕС. Така е записано и в социалния закон", казва Петра Фурман и обяснява, че проблемът се състои в това, че просто не е създаден специален център за оказване на помощ на бездомни мигранти.

Тя споделя, че със своите шестима сътрудници не успяват да направят кой знае какво за чужденците. "Набавяме им храна от социалните кухни, отвреме навреме им предоставяме подслон за по една нощ или пък възможност да се изкъпят", разказва тя и добавя, че хората са стеснителни и трудно могат да бъдат склонени да говорят за проблемите си.

В дяволския кръговрат на бедността

През деня те се опитват да си намерят работа. Често ги експлоатират - например като им плащат твърде малко и не ги застраховат. В Германия те имат правото да работят, но не и автоматично да получават социални помощи. С работата, която намират, в повечето случаи те не се осигуряват за безработица. А т.нар. помощи Харц-4 им се полагат едва след пет години престой в Германия. Тези хора не са бежанци и затова нямат и право на други институционални помощи.

И все пак: въпреки че броят на бездомните румънци, българи и поляци непрестанно расте, те все още са далеч по-малко от онези мигранти от Източна и Югоизточна Европа, които са се установили трайно в Германия и работят. "В завода на "Еърбъс" в Хамбург например работят множество инженери от Румъния, България и Полша. В тези страни имаше същинско изтичане на мозъци", казва Улрих Херманес, директор на "Места на надеждата в Хамбург" - организация, която се грижи и за бездомни мигранти от ЕС.

Интегрираните румънци, българи и поляци обаче не се забелязват, докато бездомниците веднага се набиват на очи. В момента най-сложна е ситуацията в богатите градове като Хамбург. "Много е трудно да намерим подслон за бездомниците, защото ситуацията с жилищния пазар тук в Хамбург е много напрегната. Подобно е положението и в Берлин, Франкфурт и Мюнхен", обяснява Херманес. Според него, нарастващият брой на бездомните източноевропейци няма как да не създаде нови проблеми. "Това крие огромен риск от възникване на конфликти. Не става дума за квартали като Вилхелмсбург, населявани предимно от мигранти. В тях способността за интеграция сякаш е по-голяма. Говоря по-скоро за другите квартали."

Полша се опитва да помогне

Петра Фурман смята, че и страните, от които произхождат мигрантите, трябва да окажат съдействие. "Всъщност те би трябвало да сторят повече за гражданите си", казва тя. В Полша явно вече са осъзнали проблема, защото възнамеряват да предприемат конкретни действия. "В Берлин например, където има и най-много бездомници от Полша, през следващата година с финансовата подкрепа на Варшава ще бъдат назначени социални работници, които да издирват поляци, изпаднали в беда, и да им оказват помощ в търсенето на информация и подслон", каза пред агенция АФП Дариуш Павлош, пресаташе на полското посолство в Берлин.

Само в Берлин живеят над 2000 бездомни поляци, подчертава Павлош. Той изтъква, че полският сенат е увеличил бюджета за поляците в чужбина на сто милиона злоти (около 24 милиона евро), като отсега нататък тези пари ще могат да бъдат харчени и за социални проекти. "Що се отнася до полските неправителствени организации, те биха могли да кандидастват за финансиране на помощни проекти в чужбина само ако си сътрудничат с някоя местна организация", обяснява говорителят на полското посолство в Берлин.

Ще стават все повече

Никой не знае колко е точния брой на мигрантите от Източна Европа и от Балканите, които мизерстват в Германия. "Няма такива изследвания. През последните години в Германия са дошли около 1,5 милиона хора от ЕС. Предполагаме, че около 15% от тях не успяват да се установят тук и живеят в мизерни условия, т.е. между 200 000 и 300 000 души", казва Улрих Херманес.

Според германския съюз за оказване на помощ на бездомници BAG, бездомните мигранти от ЕС са около 50 000. Особено в метрополиите делът на бездомниците достига и до 50%, се казва в прессъобщение на съюза. През 2016 общо 860 000 души в Германия не са имали покрив над главата. В сравнение с 2014 г., това означава покачване от около 150%.

Прогнозите на BAG не са розови: експертите очакват до 2018 броят на бездомните да се увеличи с 350 000 и да достигне 1,2 милиона. Това би означавало ново покачване с около 40%. Председателката на ВAG Карин Кюн настоява политиците най-после да предприемат нещо. "Настояваме да се проведе среща на върха по жилищния въпрос, както и да бъде разработен национален план за справяне с проблема с бездомниците. Още през 2014 бяхме предложили концепция. Би било добър знак, ако канцлерката се застъпи за това."