Икономически мегаполис в Южна България, а на север – "острови"

20 водещи икономически центъра дават почти 90 на сто от продукцията в страната, като повечето от тях са в Южна България. Това сочи проучване на Института за пазарна икономика, изготвено в последните пет години. За преодоляването на разликите между регионите икономистите предлагат създаване на свободна от данъци зона в Северозападна България.

Икономически мегаполис е на път да се оформи в Южна България по оста София-Пазарджик-Пловдив-Стара Загора-Бургас, докато на север се развиват отделно обособени острови на икономическа активност. Водещите икономически центрове произвеждат 86 процента от продукцията в страната, като 40 на сто е дело на столицата. В тях е събрано и 60% от населението.

Връзка между тези икономически центрове, на юг и на север от Стара планина, в момента няма. Ако имаше добра връзка през планината, най-вероятно щяхме да говорим за един много по-голям по мащаб икономически мегацентър, каза Десислава Николова.

Свободна от данъци зона за Северозападна България като решение за икономическото възраждане на региона предлагат анализатори от Института за пазарна икономика, обясни икономистът Явор Алексиев.

"Ако общини като Видин, като Враца - там данък общ доход да е не 10, а 5 процента и тези пари остават на местно ниво. Първо, общините ще имат повече средства да провеждат по активни политики и второ, тези 5 процента вече са разлика. Това е нещо, което може да накара един предприемач да се замисли, защо да отварям в Пловдив, а да не отворя във Видин, като там ще са ми по-малко разходите за труд", каза Алексиев, цитиран от БНР.

Според Алексиев най-съществен проблем на Северозапада е трайната миграция на хора, която води до по-малко инвестиции и по-ниско потребление.

"Основно предизвикателство през следващите няколко години ще е развитието на инфраструктурата в тези райони, защото Северозападна България е част от беден европейски район, тоест проблемът не се изчерпва само в рамките на България. И от страната на Румъния, и от страната на Сърбия, това е един беден европейски район, поради което е много важно да се повиши неговата свързаност", посочи икономистът.