Европа изгуби Турция. Как и кога се случи това?

Тромавият Европейски съюз неведнъж е грешал в политиката си към Турция, често по невнимание помагайки на Реджеп Тайип Ердоган в ключови моменти от неговия възход. Сега Ердоган може би обмисля предсрочни избори, с което поставя Европа в неудобно положение. Брюксел ще трябва да погледне встрани, докато булдозерите на новия султан изчистват пътя му към победата, коментира за Wall Street Journal Сонер Чагаптай от Washington Institute for Near East Policy, автор на книгата “The New Sultan: Erdogan and the Crisis of Modern Turkey.”

Когато Партията на справедливостта и развитието (ПСР) на Ердоган дойде на власт през 2002 г., ЕС не успя да улови характера на ограничения мандат на партията. Високият праг на изборите в Турция забранява на партиите, получили под 10% от националния вот, да влязат в парламента и разпределя местата им сред по-големите партии.

Печелейки малко над една трета от вота, ПСР получи две трети от местата. При следващите избори, дори при силния икономически растеж, ПСР никога не е печелила над 50% от вота. ЕС обаче системно не успява да ангажира и подкрепи опозицията на Ердоган, която се състои от близо половината население и включва либерали, леви и светски турци.

ЕС не успя да оцени и истинската природа на политическото движение на Ердоган. Корените на ПСР се крият в политическия ислям – нативистка и нелиберална сила подобно на крайнодесните партии, които наскоро започнаха да се появяват на Стария континент. През последното десетилетие обаче ЕС се обърна към Ердоган, за да консолидира либералната демокрация в Турция. През 2005 г. Брюксел стартира преговори за присъединяване с Анкара, поставяйки Ердоган начело на пътя към членството на Турция в ЕС.

Ердоган възприе тактически присъединяването в ЕС, за да обезвреди светските турски генерали. Армията, която преди смяташе себе си за великия арбитър на турското общество, често се намесваше в политиката, подкопавайки партиите, тръгнали от политическия ислям като ПСР. Еврократите казаха на Анкара, че трябва да „поддържа върховенството на закона“, което означава, че ЕС искаше турските генерали вън от политиката. Ердоган с радост се подчини, налагайки реформи, за да елиминира политическата роля на армията, разказва авторът.
ЕС с право настояваше военните да са вън от политиката, за да се консолидира демокрацията в Турция, но погрешно възложи тази задача на нелиберално движение. Представителите на ЕС си мислеха, че когато армията спре да участва в политиката, нещата ще си дойдат на мястото.

Развитията доказаха, че са били в абсолютна грешка. Веднага щом неутрализира генералите, Ердоган вече не смяташе за необходимо да радва Брюксел. А Брюксел, след като изчисти пътя напред на Ердоган, не прие ролята си на нов велик арбитър на турската демокрация. Германия и Франция се противопоставиха на пълно членство на Турция в ЕС, а Брюксел започва да отстъпва назад по идеята за присъединяване.

Последва истинско бедствие. С помощта на последователи на Фетхуллах Гюлен – негов близък съюзник навремето, Ердоган заведе дело през 2008 г., в което твърдеше, че тайна клика секуларни генерални са отговорни за множество опити за саботиране и дестабилизиране на турското правителство. Прокурорите така и не доказаха твърденията, но Ердоган използва делото като възможност да подслушва противниците си, да разследва медии и да хвърли в затвора редица журналисти.

Индекси, оценяващи свободата, които преди отразяваха подобрения в турската демокрация, започнаха да се влошават. След серия от дела Ердоган промени конституцията, давайки си властта да назначава съдии от върховния съд, без да имат нужда от потвърждение, допълва Чагаптай.

Провалилият се опит за преврат през 2016 г. бе гениален опит за отстраняване на Ердоган от военните, като поне част от тях явно бяха последователи на движението на Гюлен. След опита за преврат обаче Ердоган не просто се прицели в заговорниците. Той използва извънредните си правомощия и направи широка чистка сред политическите си противници, които нямаха нищо общо с преврата.

Брюксел обаче направи грешки много преди 2016 г. Между 2002 и 2012 г. рекордни суми европейски преки чуждестранни инвестиции се изляха в Турция в очакване на членството в ЕС. Икономиката на Турция се разрасна бързо през последното десетилетие, от което ПСР се възползва, за да повтори изборните си победи. Ако Брюксел бе дръпнал шалтера на предприсъединителните преговори още пред 2012 г., Ердоган щеше да бъде принуден да промени метода си.

Влиянието на ЕС над Анкара отслабна след кризата в еврозоната. Сега ЕС отново се огъва, за да зарадва Ердоган. Френският президент Еманюел Макрон наскоро покани Ердоган на държавна визита. Новият султан ще бъде уважен с вечеря в Елизейския дворец.

Макрон търси подкрепата на Турция по отношение на тероризма и имиграцията – два изключително важни въпроса за френските избиратели. Правителството на Ердоган се справя отлично, блокирайки бежанските потоци и предотвратявайки завръщането на чуждестранни бойци от Сирия и Ирак към Европа. Европейските лидери скоро няма да се изолират от него. Германският канцлер Ангела Меркел ще посети Турция през следващите месеци, които може да засили местния имидж на Ердоган като държавник, ако реши да свика предсрочни избори.

Турският народ в крайна сметка е отговорен за здравето и оцеляването на собствената им демокрация. Но е крайно време Европа да приеме своята част от отговорността за това, че насърчи най-нелибералните инстинкти на Ердоган, завършва Чагаптай.

Още подобни анализи четете в Investor.bg