Изкуственият интелект има още много хляб да яде

Ако четете технологичните новини всеки ден, не би било изненада да си мислите, че някой ден изкуственият интелект ще ви изяде хляба. Не минава ден, в който да не чуем поредната вълнуваща новина за напредналото машинно обучение, които ще се конкурира с човешкия интелект. Но важното тук е, че този оптимизъм идва не от журналистите, а от учените, които бълват тази информация всеки ден, пише Дани Крайтън от TechCrunch.

През последните години интересът към изкуствения интелект и машинното обучение не спира да расте най-вече заради десетките хиляди статии, които се публикуват, а хилядите стартъпи, които се появявиха не остават по-назад. Неслучайно вече 58% от американците се притесняват, че ще загубят работата си заради "нови технологии", сред които са автоматизацията и изкуствения интелект. Този страх е дори по-голям от страха от имигранти, който бива подхранван от президента Тръмп доста често.

Истината обаче не е толкова проста. Все повече експерти с неохота признават, че "точността" на AI (artificial intelligence) е надценена. Цифрите, които се споделят по отношение приложението на AI често са завишени и всъщност то е доста по-ограничено. Да, някои хора може да загубят работата си някой ден, но този ден все още е далеч.

Един от основните проблеми в изследователските среди съществуват е "криза на репликацията" или с други думи, невъзможността на учените да повторят резултатите, които цитират в проучванията си в различни сфери, като психология и онкология. Огромният интерес към изкуствения интелект вкарва изследващите го в една изкуствена напредвара да съобщят най-новото, най-великото, най-голямото и прочие откритие, дори да трябва малко да напудрят информацията.

Но пък от другата страна на бариерата стоят хора, които изразяват притеснението си, че тези помпозни резултати са трудни, а в някои случаи невъзможно, да се повторят. Един резултат, постигнат при много специфични условия, може да покаже изключително точни резултати, но пък не е гаранция, че тези условия ще са налични постоянно и навсякъде, за да се гарантират тези резултати винаги.

Да, по-добро здравеопазване и борба с тероризма звучат като гръмки възможности на AI, но трябва да се чете между редовете. Прост пример - едно проучване твърди, че изкуственият интелект открива с точност от 86% рак на дебелото черво. Но то е направено само върху хора, които вече са диагностицирани с този рак. А ако се направи с такива, които нямат рак? Или с рак на тънкото черво? В повечето проучвания това е липсващото и важно звено.

Тъй като постоянно сравняваме AI с човешкия интелект, може спокойно да се каже, че той все още е бебе и даже не е почнал да пълзи. Проблемът е, че някои учени искат да го изкарат пълнолетен, а за това има много време - за някои може да е един цял живот.