В името на бокса! Единакът Хюи Фюри – неграмотен, без гадже...

Британският боксьор Хюи Фюри ще се изправи срещу Кубрат Пулев на 27 октомври в зала „Арена Армеец“ в София. Победителят ще получи правото да бъде претендент за титлата на IBF, която е притежание на Антъни Джошуа.

Много специалисти смятат, че след двубоя с Владимир Кличко, това ще бъде най-трудната битка за Кобрата. И вероятно са прави, пише boec.bg.

Кой е Хюи Фюри?

Роден на 18 септември 1994 година в Стокпорт, Англия. Част от фамилията на така наречените „Ирландски пътешественици“. Това е етническа група от пътуващи хора, които си имат свои собствени традиции, които спазват от миналото до днес. Все още не е доказано изцяло какъв е произходът на тези пътешественици, но учени смятат, че са преплетени ромски и индийски корени. Част от фамилията е и Тайсън Фюри, който е братовчед на Хюи. Двамата са определяни в миналото за Новите Кличко.

Хюи логично се захваща с бокса, тъй като баща му Питър е треньор. И до ден-днешен продължава да е такъв на своя син.

Първите тренировки на съперника на Пулев са на 5-годишна възраст. На 11 години изиграва първия си мач, а след него има 44 двубоя преди да влезе при професионалистите. В аматьорския бокс жъне много успехи, печели титла след титла. През 2012 година става световен шампион за младежи. На 18 години става професионалист.

Девизът на Фюри е: "За да се биеш като шампион, трябва да тренираш като такъв!"

Загърбва още от малък училището и се концентрира единствено върху бокса. Разказва, че дори не е имал гаджета.

"Винаги съм казвал, че ще бъда световен шампион. Исках да дам сърцето си и душата си, за да стигна до върха в бокса. Жертвах всичко. Нямах тийнейджърски живот, не пия, нямам приятели. Обучавах се от дете като професионалист. Никое дете не е правило това, което правех аз. Обикалях самостоятелно различни зали, различни хора. Никога не съм имал приятелка. Баща ми винаги ми повтаряше, че боксът и жените не вървят ръка за ръка. Той е мъдър човек и винаги съм го слушал...

Имаше ярост в мен. Ярост за бокс. А това не беше съпроводено с желание за учене. На 11 години спрях да посещавам училище. Помислих си: "Какъв е смисълът от това, когато вече знам какво искам!". Знаех, че искам просто да се боксирам.

Веднъж бях казал, че се чувствам като неграмотен манекен. Не можех да чета и да пиша. Сега вече мога, но това не го научих в училище. Извън училище се случи. Четях телефонни указатели и съобщения. Успях, но искам един ден да завърша колеж. Жертвах всичко, за да стана световен шампион. И баща ми ме подкрепи в това", разказва Хюи.

Продължението на материала четете в boec.bg