Персийски гамбит на Тръмп: Колко ще издържат аятоласите?

Сурови санкции срещу Иран влизат в сила на 5 ноември, заяви театрално, чрез Тwitter, президентът Доналд Тръмп. Иран наистина е поставен в ситуация, наподобяваща блокада. Американците не само го изключват от системата СУИФТ, но удрят със санкции почти всички отрасли от вноса и износа. На първо място петрола и газа, които дават 80 на сто от износа на Иран и 45 на сто от държавния бюджет.

Въпросът е Иран да бъде напълно отрязан не само от американския пазар, но и от целия свят. Американските санкции включват дори икономически наказателни мерки срещу онези, които ще търгуват с Иран. Наказани ще бъдат дори американските компании, развиващи бизнес с нарушители от други страни. Засега няма как да изчислим колко точно са пагубни за Иран тези мерки. Но ако съдим по предходните месеци, те ще са по-твърди и по-ефикасни, отколкото са смятали самите американци, пише Авигдор Ескин от РЕГНУМ.

Европейските правителства, участващи в сделката с Иран отпреди три години, гръмогласно осъдиха американската администрация за едностранното й изтегляне от договора. Но почти всички големи европейски компании вече напуснаха Иран, за да не разгневят американците. Растящата с ускорено темпо икономика на САЩ и строгото спазване на заявените принципи от правителството, както видяхме, имат сила да убеждават.

Още през лятото редица най-големи европейски авиокомпании, телекоми и техни колеги от автомобилната индустрия заявиха, че спират сътрудничеството с Иран. Побързаха да ги последват френската "Тотал", италианските ЕНИ и "Сарас", испанските "Репсол" и "Сепса", гръцката "Хеленик петролиъм".

Всички те заявиха, че спират да купуват ирански петрол, без да изчакват ноември. Никакви доброжелателни към Техеран демарши на европейски политици не повлияха изобщо на едрите корпорации, базирани в страните от Стария свят. Всички те вещо говорят за глобализацията и ценността на икономическите връзки, но американският пазар днес става за тях още по-важен и незаменим отпреди.

От утре всяка компания, развиваща бизнес с Иран, ще бъде санкционирана. С оглед възможността от рязък скок в цените на петрола при незабавни херметични санкции Вашингтон прави изключение за осем от партньорите си, за да свият те покупките на петрол от Иран, без обаче веднага да ги сведат до нула. Защото рязко поскъпване на петрола ще е добре дошло за Русия и ще обезсили санкциите срещу нея. И виждаме опит да се балансира между различни вектори на интереси.

Сред партньорите на САЩ, незастрашени от санкции на първия етап, ще посочим Китай, Турция, Индия, Южна Корея, Япония и Италия. Всички са склонили постепенно да намалят обемите петрол, купуван в Иран.
Да припомним, че в близкото минало (2010-2015 г.) санкциите намалиха двойно износа на ирански петрол. В нашия случай се цели продажбите да спаднат още повече.

Ще издържи ли Иран санкционния натиск? Ако погледнем последните изявления на аятолах Хаменей и президента Рохани, Иран ще победи, дори ще заякне. Риториката им е категорично безкомпромисна, вдъхва им сигурност, че ще бъдат непоклатими.

Да не забравяме, че няколко милиона иранци участват пряко в държавния сектор наред с привилегированите му "отрядници" - и за водачите им е приоритет да мобилизират както приближените, така и възприемчивите маси. Но е съмнително доколко самите лидери на Иран вярват в собствените си думи. Чухме войнствената им риторика по адрес на Израел, стигнала върха си през последните години - обещаваха да го изравнят със земята, да унищожават, изтребват и да мъстят. А всъщност еврейската държава междувременно разруши по-голямата част от иранската инфраструктура в Сирия. Имаше един опит да се отвърне на удара с удар - но по-добре да го нямаше от гледна точка на Техеран.

Нищо чудно твърдите действия на американците да предизвикат на първо време гневна реакция у част от иранското население. Външните санкции може да станат сплотяващ фактор в известен етап. Но докога? А и мнозина ли в Иран са готови да жертват своето благополучие, за да подпомогнат Хизбула или Хамас? Защото американците биха склонили да отменят санкциите, стига Иран да спре подкрепата за въоръжените банди в Йемен, Сирия, Ливан, в Ивицата Газа, също и да сведе до нула терористичната дейност в Европа. Колкото до другите проблеми, шансовете за договорка са още по-очевидни.

Твърде е вероятно жителите на Иран да са готови за съществени лишения, само и само американците да не им наложат своя начин на живот и своя идеен строй. Дали обаче са много персите, готови да страдат, за да текат и занапред пари към терористите от Хамас в Ивицата Газа? Това са същите радикални сунити, които воюваха в Сирия срещу правителствените сили и срещу иранските войски. А в Ивицата Газа те получават и до днес стотина милиона долара годишно за терор срещу Израел. Спирането на помощта за подобни структури просто няма как да притесни нечия религиозна самобитност и национално съзнание.

Едва преди седмица бяхме свидетели на сблъсъци между ирански главорези - слуги на режима, и много хиляди млади персийци. Властите блокираха гробницата на легендарния цар Кир в град Пасаргад недалеч от Шираз. В цялата страна се състояха тържества в чест на този лидер, олицетворяващ величието на Персия, далеч преди страната да приеме исляма. Май нищо не вълнува толкова властта на аятоласите, колкото стремежът на персийците да се върнат към доислямските си корени.

Нека не правим прогнози колко ще издържи режимът на аятоласите, но днес малцина вярват, че ще трае дълго. Освен ако американците не им помогнат сами с нетактична и неефективна риторика.

/БТА/