Дитрих фон Заукен – този, който се противопоставя на Хитлер и оцелява

Не са много хората, които могат да се похвалят, че са се опълчили на Адолф Хитлер и са оцелели. Но дали заради униформата си или дългите години на стаж в нацистката армия, генерал Дитрих фон Заукен си позволява да повиши тон на диктатора и някак... газовата камера му се разминава.

Да се изправиш срещу Хитлер не било нито разумно, нито лесно. За него всички – от полковници до лейтенанти били равни. Цялата армия живеела в страх и никой не посмявал да каже на фюрера, ако не е съгласен с военните му тактики.  Навярно са имали "нечестиви помисли" срещу диктатора, но никога не ги изричали на глас.

Зимата на 1945 година обаче нервите на Дитрих фон Заукен не издържат и той си позволява дори да се разкрещи на Хитлер. Навярно го е хванал в спокоен ден, защото нито е пратен в лагер, нито пък е застрелян.

Всички военни знаели, че Германия губи войната, освен фюрера. За него този факт оставал крайно незабелязан.  Дитрих фон Заукен вече смело бил заявил на Хитлер, че "чувства, че войната е загубена и да се продължават бойни действия е безсмислено". Заради тази смелост е уволнен, но седмици по-късно, когато така и не се намерил добър заместник, отново е повикан да се сражава за страната си.

Заукен бил опитен войник, който се е борил през Първата световна война и продължил делото си и през Втората световна. В Германия добрите войници вече били на изчерпване. Затова, в онази студена януарска сутрин на 1945 г., Хитлер го повикал в бункера си и му заповядал да брани Източна Прусия от вражеската руска армия, на всяка цена.

Още с появата си, Дитрих фон Заукен събрал погледите на всички във военната стая. Той носил със себе си своя кавалерийски меч, нещо, което било забранено в присъствието на фюрера. За войника, хладното оръжие значело много – в него той виждал всички години, които е прекарал отдаден на това, да защитава родината си от враговете й. Генералът нямал намерение да остави вкъщи нито един детайл от униформата си, дори и за Адолф Хитлер. 
Очите на всички се разширяват от ужас, когато го виждат. Ала лидерът на нацистите сякаш не забелязва нищо.

Влизайки в стаята, вместо да отдаде почит на фюрера с изисквания хитлеристки поздрав, той използва обичайния военен. Дланите на останалите хора започват вече да се потят, диктаторът обаче отново сякаш не забелязва и спокойно започнал да говори на Фон Заукен.

Наредил му да пази Източна Прусия, но заедно с това му заявил, че ще се подчинява на местният лидер на нацистката партия Албърт Форстър.

Дитрих фон Заукен бил горделив мъж. Нямало и минимален шанс да се подчинява на някой с по-нисък ранг от неговия, а тази заповед накарала и последната капчица спокойствие да се изпари от офицера. Той стоварил юмрук върху масата на която се бил облегнал Хитлер. И чак тогава фюрерът му обърнал внимание.

"Нямам никакво намерение, господин Хитлер, да следвам заповеди от някакъв си... лидер на партия", заявил Дитрих фон Заукен с тон, непристоен за присъствието на нацисткия диктатор. Генералът вече прекалил толкова много, че дори не се интересувал как следващите му действия ще се възприемат от тънкообидния Адолф. Навярно всеки друг, който е посмял да го нарече "господин", вместо "фюрер", е бил изпарен в газова камера.

Цялата стая притихнала в очакване на бясната реакция на Хитлер, но за тяхно огромно учудване, той само въздъхнал и спокойно отговорил: "Добре, Заукен. Поеми командването в свои ръце".

Доволен, генералът, колкото и безсмислено да е за него продължаването на тази война, остава до своите войници – до самият край. Има множество шансове да си тръгне и да заживее богато, но всеки път на свое място праща ранени на фронта мъже.

В крайна сметка руснаците го залавят и го хвърлят в затвора, където прекарва 10 години. Измъчват го и накрая го пускат на свобода, но в инвалиден стол.

Дитрих фон Заукен се прибира в Бавария, където се отдава на спокойна старост в ново амплоа – на художник.