Историческите църкви в Лалибела застрашени от изчезване

В мартенска сутрин в сряда отец Меконен Фатне, застанал сред своите православни етиопски енориаши, наблюдава построена преди 9 века църква, която те се опасяват, че всеки момент може да се разруши пред очите им.

Над църквата е разпънат голям брезент, подкрепян от метална кръстовидна решетка: това е един от четирите заслона, поставени за защита на историческите църкви в град Лалибела, Северна Етиопия. Но според местните жители тези предпазни съоръжения могат всъщност да доведат до изчезването им въпреки уверенията на експертите, пише Франс прес.

"Ако това тук се срине, мислите ли, че от църквата би останало нещо?", пита свещеникът, сочейки към дебелите метални греди, забити в червената почва около църквата Бет Мариам.

Тази седмица френският президент Еманюел Макрон и етиопският премиер Абий Ахмед трябва да посетят Лалибела. Местните жители се надяват тази визита да доведе до нов план, пари и експертиза за обновяване на религиозния комплекс.

Църквите в Лалибела, вписани в списъка на Световното културно наследство от ЮНЕСКО през 1978 г., са уникални. Издълбани в скалите, те са са разположени под земната повърхност, заобиколени от дълбоки сухи ровове. Виждат се само покривите им.

Пространството около тези необикновени места за поклонение е достъпно единствено по стълби или през тунели.

Защитниците на културното наследство уверяват, че заслоните, изградени през 2008 г., за да предпазват църквите при дъжд, не представляват никаква опасност. Въпреки това според жителите на Лалибела те са станали символ на немарливост, претърпяна от самите тях и от културния обект.

"Тук сме заради наследството", казва Итибарек Гету, местен дякон. "Ако го няма наследството, представете си какво ще се случи!"

Древна история

Името на Лалибела произхожда от крал Гебре Мескел Лалибела, управлявал през 13 век, и според легендата построил 11 църкви с помощта на ангели, след като Господ му заповядал да изгради "нов Ерусалим".

Разположена на 680 км северно от Адис Абеба, Лалибела е популярна дестинация за чуждестранни туристи и православни етиопци. Православната религия е най-разпространената в страната.

Църквите, издълбани в скалата, са до 15 метра високи, изобилстващи с орнаменти и прозорци, издялани във формата на кръст, но скалният им състав ги прави уязвими на ерозия, причинена от проливни дъждове през дъждовния период.

Заслоните - италианско производство, които пазят някои църкви, предизвикаха гнева на местните жители, които ги смятат за грозни и мислят, че силният вятър може да ги събори.

"Това е като отмъщение на италианците!", избухва Негаш Адаму, 27-годишен жител на Лалибела, имайки предвид многократните конфликти, които в миналото са противопоставяли Етиопия и нейните италиански колонизатори.

Свещениците и вярващите се оплакват, че тежките колони, които крепят заслона, са повредили подземния параклис Света Троица, чийто покрив се пропуква под тежестта им.

Параклисът не е отворен за посещения.

Жителите на региона се безпокоят също за здравината на заслоните, които имат 10-годишна гаранция.

"Искаме трайна реставрация и премахване на заслоните", заяви Цигиеселасие Мазгебу, енорийски свещеник на комплекса. "Има голяма вероятност, ако падне върху безценния обект, да го разруши".

Липса на доверие

Миналата година жителите на Лалибела, облечени с ризи с надпис "Save Lalibela" ("Спасете Лалибела"), протестираха срещу състоянието на църквите, според Негаш.

За Хайлу Зелекеке Волдецадик, директор на отдела за опазване на културното наследство в етиопската Служба за проучване и опазване на културното наследство, няма място за безпокойство. Той отрече да са нанесени каквито и да било щети на параклиса Света Троица и обяви, че заслоните са били проектирани да гарантират пълна безопасност и след изтичане на 10-годишната им гаранция.

"Няма непосредствена опасност", заяви той пред АФП. Конструкциите са проектирани при бурен вятър да се огъват, вместо да не поддават, докато не се счупят.

Киданемариам Волдегиоргис, археолог, израснал в Лалибела, отдаде спора на липсата на обсъждане с жителите на града, което подхрани подозренията. "Това, което вършат, не е ясно, не е прозрачно", казва той.

Според Хайлу, Аби и Макрон ще подпишат споразумение за поддържане на временни заслони и наемане на учени, на които ще бъде възложено да изследват възможността за реставриране на повредените църкви.

Това би проправило пътя за замяна на заслоните с по-леки конструкции, които могат да са отворени или затворени в зависимост от метеорологичните условия, докато се извършват ремонтите.
 

/БТА/