Кървави пари: От един бой с кучета се печели до 100 000 евро

Търговията с бойни кучета и организирането на кучешки боеве добива у нас застрашителни размери, твърдят зоозащитници. Българи участват в международни нелегални залагания не само с парите си, а и с кучетата, които отглеждат и обучават специално за това.

Въпреки, че жестокото отношение към животни е престъпление, осъдените в страната се броят на пръстите на едната ръка, пише „Труд".

През юли т. г. Окръжният съд в Пловдив потвърди присъдите на бившия полицай Иван Иванов и сина му Константин, които бяха признати за виновни от Районния съд за кучешките боеве, организирани в Града под телепата.

На бащата е наложено наказание от две години "лишаване от свобода" условно с четири години изпитателен срок и глоба от 4 000 лева, а на сина – 1 г. условно и глоба от 2 000 лева.

Двамата бяха задържани през 2016 г. след акция на полицията. Те гледали кучетата в производствено хале в Пловдив, където ги тренирали за битки.

Иванов се е занимавал с кървавия бизнес поне от 8 години, установиха разследващи. Имало е и хора, които са идвали отдалеч със свои животни, за да участват в кървавата вакханалия. Халето, в което са ставали боевете, било наето от Иван Иванов.

В кървавия бизнес с кучата се влага много, но и много се печели. Разказват, че цената на едно куче тръгва от 2 хил. евро и може до достигне до 10 000. Боевете се провеждат на изолирано място като шумът се прикрива със силен шум от стереоуредбата на някой автомобил. Силната музика допълнително стресира кучетата и ги прави още по-агресивни.

Боят обикновено приключва в рамките на 15 минути. Раненото или убито животно се изхвърля на пътя, а за победителя се търси нов противник.

Допреди няколко години местата за провеждане бяха публична тайна. От влизането в сила на законови забрани всичко вече дълбоко законспирирано. Мястото често се решава с жребий. Догмените, както сами се наричат мъчителите на животни, рядко "бият" кучетата си в градовете. Те пътуват из страната и избират за арени запустели фабрики и отдалечени места. Достъпът до тях не е лесен, зрителите са с особени препоръки.

Залаганията се движат между 1000 и 20 000 евро за доказано куче. Колкото повече победи има животното, толкова по-високи ставали залозите. Запознати твърдят, че страстта да гледаш подобно зрелище била като наркотик, хора губели апартаментите си, за да могат да почувстват адреналина. Собствениците на кучетата естествено били най на далавера и можели да си тръгнат и със 100 хил. евро от бой.

Теренът, където се провеждал боят, се подготвял предварително. Арената представлява квадрат около 4 на 4 метра, разделен диагонално с линия, ограден с импровизирана ограда, висока 60 см. Наоколо били разположени дървени пейки. Стопаните на бойните кучета водели със себе си ветеринарен лекар, който да даде първа помощ на раненото животно. След края или шиели и превързвали четириногия "гладиатор", или го умъртвявали с инжекция край импровизирания ринг. Ако мачът бил достатъчно зрелищен, твърде вероятно било да няма оцелели – кучетата умирали от рани, изтощение, превъзбуда, стрес. Ако не издъхвали на ринга, шокът ги убивал в следващите дни. Често разочарованият собственик сам умъртвявал кучето, ако смятал, че повече няма нужда от него, защото излизало от боя със счупен крак или други тежки травми.

Теглото на "бойците" се договаряло предварително. Преди мача кучетата се къпели и претегляли в присъствието на рефера. Ако договореното тегло било надхвърлено, виновният губел.

Полицаи твърдят, че знаят кои са хората, организиращи боевете, но е много трудно да бъдат хванати на място.

Сигналът за Иван Иванов бил един от малкото и криминалистите го дебнели с месеца. Отнетите при полицейската акция кучета бяха предадени на Зооветеринарния комплекс в Пловдив, който трябва да получи близо 300 хил. лв. за годините, в които се грижи да питбулите. Издръжката на едно животно на ден е 6 лв.

Осъдените Иван Иванов и Константин трябва да заплатят 126 хил. лв., а общината води гражданско дело срещу тях за още 100 хил. лв.