Година по-късно саботажът на „Северен поток“ остава загадка

Експлозиите от 26 септември 2022 г., които повредиха тръбопроводите „Северен поток“, отрязаха основен маршрут за износа на руски газ за Европа и подхраниха геополитическото напрежение, което вече е високо заради нахлуването на Москва в Украйна. Но една година по-късно и въпреки разследванията в три държави, въпросът кой е отговорен за наглия акт на саботаж остава без отговор. При липса на твърди доказателства се появиха различни теории, сочещи с пръст Украйна, Русия или САЩ. Всички отрекоха да са замесени, предаде АФП.

Какво се случи?

В края на миналия септември поредица от подводни взривове разкъсаха три от четирите тръбопровода, съставляващи Северен поток 1 и Северен поток 2, изхвърляйки газ в Балтийско море. Руският енергиен гигант Газпром през август вече спря потоците през Северен поток 1, основният тръбопровод за руски природен газ към Германия, на фона на спорове около войната в Украйна. Новозавършените тръбопроводи близнаци „Северен поток 2“ така и не бяха задействани, тъй като Берлин отхвърли проекта дни преди руските войски да влязат в Украйна на 24 февруари 2022 г. Срещу „Северен поток 2“ на стойност 10 милиарда евро отдавна се противопоставяха Украйна, САЩ и страните от Източна Европа, които се страхуваха, че той ще даде на Русия твърде голямо влияние върху енергийната сигурност на Германия.

Стиснати следователи

Дания и Швеция започнаха разследване на атаката, тъй като течовете се случиха в техните изключителни икономически зони, разследване започна и Германия. И трите държави държат стриктно в тайна своите разследвания, което според анализаторите не е изненадващо предвид потенциалните дипломатически последици от това, което биха могли да разкрият. Шведският прокурор Матс Люнгквист каза, че "основното предположение е, че зад това стои държава". Швеция вече е "във финалната фаза на разследването", каза той пред АФП тази седмица.

Германските федерални прокурори претърсиха ветроходна яхта през януари, която може да е била използвана за транспортиране на експлозивите. Те иззеха предмети от плавателния съд и намериха следи от експлозиви. Те отказаха да коментират медийните спекулации, че екип от петима мъже и една жена е наел ветроходната яхта "Андромеда" от пристанището на Рощок, за да извърши операцията. "Самоличността на извършителите и техните мотиви" остават обект на текущи разследвания, каза федералната прокуратура пред AFP.

Кораби и шпионаж

Разследващите журналисти извършват свои собствени проучвания, за да разрешат тайната на „Северен поток“, което води до понякога сензационни съобщения, макар и непотвърдени. Холандското военно разузнаване предупреди ЦРУ за украински план за взривяване на тръбопроводите три месеца преди атаката, съобщиха през юни холандската телевизия NOS и германските Die Zeit и ARD. Весттник The Washington Post също направи подобно твърдение. Володимир Зеленски многократно отричаше страната му да стои зад саботажа. „Никога не бих направил това“, каза той пред германския вестник „Билд“ през юни, добавяйки, че „би искал да види доказателство“. New York Times писа през март, че американски служители са видели разузнавателна информация, която показва, че „проукраинска група“ е отговорна, без знанието на Зеленски. Германските медии са съсредоточили вниманието си върху "Андромеда", като репортери от списание Der Spiegel и телевизионната компания ZDF пресъздават пътуването, което смятат, че е извършено от шестчленния екипаж. Според техните доклади фалшив паспорт, използван за наемане на платноходката, води обратно към украински войник, докато чартърната такса е била платена от компания, регистрирана в Полша с връзки с жена в Киев. Въпреки това датските медии съобщиха, че руски военноморски кораб, специализиран в операции с подводници, SS-750, е бил сниман близо до мястото на взривовете дни преди нападението. Твърдението на американския разследващ журналист Сиймор Херш през февруари, че САЩ стоят зад атаките и че Норвегия е съдействала, беше отхвърлено като "фикция" от Белия дом.

Фалшивият флаг?

Експертите не изключват операция под фалшив флаг от страна на Русия, като улики са хвърлени умишлено, за да се прехвърли вината върху Украйна. Андреас Умланд, анализатор в Стокхолмския център за източноевропейски изследвания, вижда Русия като "най-вероятния" виновник. Всяко предполагаемо участие на Киев в атака срещу енергийната инфраструктура на Европа може да застраши подкрепата на съюзниците, което би било от полза за Русия. В същото време разрушените тръбопроводи биха могли да помогнат на Газпром да избегне искове за обезщетение за недоставен газ, въпреки че компанията показа нежелание да държи крановете отворени преди взривовете. Москва може да се е опитала "да убие два заека с един камък", каза Умланд. Кремъл категорично отхвърли отговорността.