След 30 г.: Има ли какво да се прощава на Русия заради Афганистан?

Нито радост, нито горчивина, а само желание за връщане у дома. Така Михаил Кожухов си спомня последния съветски военен конвой, който напуска Афганистан преди 30 години, завършвайки една интервенция, която днес много руснаци искат да бъде реабилитирана.

На 15 февруари 1989 г. Съветският съюз изтегля последните си военни части след десет години намеса в подкрепа на комунистическия "братски режим" на Кабул срещу ислямските бунтовници. Нареденото от Михаил Горбачов изтегляне беляза унизителното поражение на СССР и допринесе за разпадането му, пише Франс прес.

В този ден военният кореспондент Михаил Кожухов преминава моста на Дружбата на река Аму Даря, разделяща Афганистан от СССР, на борда на предпоследния БТР от последния съветски конвой с червените му знаменца.

"Войниците мечтаеха само да се приберат у дома живи и здрави", разказва Михаил Кожухов, който по онова време е бил журналист във вестник "Комсомолская правда".

В една от машините се намира тялото на убития предишния ден 20-годишен наборник Игор Ляхович, последната от над 14-те хиляди официални съветски жертви на конфликта.

"Покрай пътя виждахме "духовете" (афганистанските партизани), които бяха слезли от планините си да наблюдават изтеглянето ни. Погледите на жителите бяха изпълнени с омраза или разочарование, защото ги оставяхме на произвола на съдбата", спомня си Михаил Кожухов, който сега е на 62 години.

За този журналист, който през 2000 г. за кратко е бил говорител на тогавашния премиер Владимир Путин, тази война "завинаги ще остане една трагична и безсмислена авантюра".

Силно непопулярното нашествие бе официално осъдено през 1989 г. от СССР, навлязъл в "гласността" - въведената от Михаил Горбачов политика на прозрачност. Този възглед вече се преразглежда под влиянието на ветераните.

Още през 2015 г. президентът Владимир Путин, който от 20 години агитира за патриотичен поглед върху историята в името на националното единство, негласно оправда нашествието, което според него е целяло "да реагира на реалните заплахи" срещу СССР, като същевременно призна, че е имало "куп грешки".

През април той прие положително предложението на депутати да се изготви нова политическа равносметка на намесата в Афганистан по повод 30-ата годишнина от изтеглянето.

Насърчена от това съгласие, комисията за отбрана на държавната Дума, долната камара на руския парламент, прие в края на януари проекторезолюция, която смята за "исторически несправедливо моралното и политическо осъждане" на интервенцията. Според този текст нашествието е допринесло за борбата срещу "терористичните и екстремистки групировки" и наркотрафика.

Този текст все още не е гласуван в пленарна зала, което отразява колебанието на властта да реабилитира официално този травмиращ епизод.

Опозиционният вестник "Новая газета" неотдавна осъди тези призиви за реабилитация като "оскърбителни за паметта на загиналите и несъвместими със статута на една демократична държава от 21 век".

В контекст на остри напрежения между Изток и Запад "Русия отново се свързва със съветското си минало, за да оправдае новото си противопоставяне на Запада", казва историчката от неправителствената организация "Мемориал" Ирина Шчербакова. "Сегашните международни конфликти обаче не благоприятстват реабилитацията на интервенцията, която завърши с поражение", добавя тя. В момента тече военна намеса на Русия в Сирия.
Откъм ветераните идва силен натиск да се придаде по-висока значимост на конфликта.

"Няма какво да ни се прощава: не сме ползвали напалм и дори можахме да напуснем Афганистан, заместени от нашите партизани, нещо, което американците никога не са успявали да направят", пледира анализаторът Пьотр Акопов от прокремълския онлайн вестник "Взгляд".

Според Александър Ковальов, председател на Сдружението на бившите военнослужещи от Общността на независимите държави, намесата в Афганистан е била оправдано. "Ако не бяха нашите войски, американците щяха да разположат ракетите си, насочени към Москва", казва той.

"Горбачов правилно постъпи, като сложи край на тази война, но трябваше да продължим да подкрепяме Кабул с оборудване", добавя Ковальов, който е бил политически комисар на 860-и полк, изпратен в Афганистан да осигури изтеглянето на 40-а армия.

Наборникът Константин Волков заминава за Афганистан в края на 1981 г. на 17-годишна възраст, изпълнен с въодушевление. Като радист в разузнавателна рота участва в 70 военни операции, а за една от тях през 1983 г. получава медал заради засичане на разговор между муджахидини.

През 1983 г. се уволнява и е обсебен от тази война в продължение на 15 години. Става свещеник и вече като отец Константин събира в църквата си в Дарна, на 45 км северно от Москва, още тридесетина "афганци" (бивши военнослужещи от Афганистан), всяка година на 15 февруари, на годишнината от изтеглянето. "Предлагам на бившите си бойни другари да се покаят и да забравят случилото се в тази война", казва той.
 

/БТА/