Ако има Трета световна война, тя ще е в Африка и за Африка

Третата световна война, ако не дай Боже се случи, няма да е война между социалистическия лагер и капиталистическия концлагер, нито между християнския Запад и мюсюлманския Изток, нито между Москва (така наречения Трети Рим) и Вашингтон (така наречения Сияен Град На Хълма). Всички тези конфликти общо взето отшумяха. Това ще е война между Индия и Китай. Която ще се води в Африка. И за Африка, пише Герман Садулаев, "Взгляд".

Центърът на тежестта на световната цивилизация видимо се е изместил вече към югоизточната част от Евразийския континент, където са разположени Китай и Индия. На първо място по демографски причини. В момента на Земята живеят близо 7,75 милиарда души. Около 2,8 милиарда от тях - в Индия и Китай. Всеки трети жител на планетата (и повече дори) е индиец или китаец. Естествено още има изоставане, ако погледнем оригиналните технологии и начина на живот. Но размерът на територията и броят на населението са неща от значение, винаги са имали и ще имат значение в борбата за световна хегемония.

Изоставането в технологиите впрочем днес също не е никак безспорно. Модерните градове в Китай изглеждат като илюстрации към футурологични романи за 22 век. Ако не слагаме в сметката "счетоводните трикове", икономиката на Китай по обем със сигурност е на първо място в света. Индийската икономика също не е малка. Армии имат и двете страни. Имат и ядрени оръжия. Плюс голямо население. Но площта им иде възмалко. Съответно и ресурсите. А всичко това го има в Африка.

Русия също има много земи и ресурси, "прекалено много" в очите на западните държави, незабравили влажните си мечти да разширят за сметка на Русия своя Lebensraum (нем. - "жизнено пространство", б. пр.). Територията на Русия обаче е сигурно защитена от мощната руска военна машина, въоръжена между другото и с ракети, носещи ядрени бойни глави, но не само. Никой не би планирал нахлуване в Русия, ако е в здрав разум и разсъдък.

Слаб ефект ще имат и опитите за инфилтриране на страната. Няма защо да се страхуваме примерно, че китайците самостоятелно ще "превземат" нашия Сибир. Нищо няма да направят, без да ги подпомогнат собствените ни корумпирани чиновници. Тъй че всички опасности за руската територия и ресурси не идват отвън - от експанзията на Китай, камо ли на Индия, а са вътре, в самата Русия.

Африка обаче е кажи-речи "ничия". В световната геополитика Черният континент не е субект, а обект на претенции. Европа и Америка силно свиха присъствието и влиянието си там. Затова пък дойдоха Индия и Китай. Първоначално Индия използваше факта, че в ред африкански страни, бивши колонии на Великобритания, все още има големи диаспори от индийци ( като поданици на британската корона те се движеха свободно в имперските граници).

Ще припомним, че самият основател на индийската държава Махатма Ганди дълги години е живял и работил в Южна Африка. Индийци заеха ключови позиции в икономиката, финансите, търговията. И щом Британската империя престана да съществува, Индия сметна Африка за свое "законно наследство" от бившата метрополия.

Но през последните години новият световен хегемон - Китай, взе дейно да овладява територията и ресурсите на африканските страни. Китай води политика на ненамеса (досами китайските предприятия негрите могат да се колят помежду си, изтребвайки цели села, китайската охрана не се меси) - просто завладява и експлоатира територии, дори внася собствени служители и персонал от Китай. В Африка също живеят хора, много хора, към 1,2 милиарда души, но никой не иска да чуе мнението им.

Защото те нямат политически суверенитет, нямат силна армия, военноморски флот, ядрени оръжия, раздробени са. И за китайците, и за европейците жителите на Африка са в най-добрия случай обект на благотворителни програми, а в най-лошия - нежелани бежанци, изобщо второкачествен човешки материал, обречен да измре.

На друга позиция застана май само Съветският съюз. СССР помагаше на африканските народи да добият истинска независимост и политическа субектност. Не че сполучи кой знае колко. Обаче самото присъствие на Съветския съюз на континента - като една от световните сили, бе необходимо и неизбежно.

Откакто Русия взе да се връща в световната политика, неизбежно стана и да заяви интересите си в Африка. Проблемът е, че днес нямаме привлекателен модел на бъдещето, какъвто бе социализмът през съветската епоха. Но позицията на Русия като мощна военнополитическа сила, противопоставена на Запада, е актуална и сега. А днес става така, че Русия отчасти се противопоставя и на "новите колониалисти"- Китай и Индия. По-скоро всъщност не им се противопоставя, а балансира техните амбиции.

Ако не утре, то вдругиден предстои нова подялба на света. Светът ще бъде поделен между Китай и Индия (да се надяваме само, че без голяма война) и на първо място ще бъде разделена Африка. Господството на Америка е реалност на вчерашния ден, а дяловете на западните страни като цяло ще намалеят (все някой трябва да губи, за да се разрастват Китай и Индия).

Русия трябва да бъде участник, страна и субект на този процес (а не обект като Африка). Затова трябва да имаме присъствие и в Африка. Политическо, военно, икономическо.

Тревога будят само формите и начините да маркираме присъствието си. Не бихме искали влиянието на Русия само да подсигурява търговския интерес на няколко частни компании, собственост на руски олигарси, и то не пряко, а чрез офшорки. Пълномащабното "завръщане" на Русия в Африка задължително трябва да включва и военни бази, и политическо влияние, и "мека сила" - разпространение на руска култура, образование и дори начин на живот, ориентиран повече към Русия, отколкото към Запада или Китай. В този смисъл съветският опит може и да се приложи, и да бъде развит. Чернокожи африкански студенти също трябва да има в северните градове у нас, и нека да са много.

Важното е, щом получат образование в Русия, те да се върнат обратно в Африка. И да се върнат с обич към руския свят в сърцата си, опознали и разбрали руската култура и руския език, добили уважение към Русия.
 

/БТА/