Чернобил на морското дъно - защо Русия ще извади ядрените си подводници от Арктика

"Имам моменти, в които не съм нормална, полудявам и вярвам, че той е жив, така че нося нечетен брой цветя. Те трябва да извадят подводницата, така че ние, майките, да положим останките на синовете си в земята и да имаме малко повече спокойствие."

Руснаците по традиция носят нечетен брой цветя на жив човек и четен на гробовете на мъртвите. Но 83-годишната Раиса Лапа редовно поставя три рози или гладиоли пред паметната плоча на сина си Сергей. През 2003 г. той потъва заедно с ядрената подводница, на която служи в Арктическия океан. След 17 години желанието й да погребе сина си може и да се изпълни. По-рано тази година президентът Владимир Путин нареди две от потъналите руски ядрени подводници и четири реакторни отсека да бъдат извадени от тинестото дъно, намалявайки количеството радиоактивен материал в Северния ледовит океан с 90%. Първата в списъка е подводницата K-159, на която служи Лапа заедно с още 6 души.

Взети заедно двете подводници съдържат един милион кюри радиация или около една четвърт от радиацията, която бе освободената през първия месец след бедствието във Фукушима.

K-159 се намира точно извън Мурманск в Баренцово море, където е най-богатият риболов на атлантическа треска в света и също така важно местообитание на червен кралски рак, моржове, китове, полярни мечки и много други животни. А въпреки че Русия иска да намали радиокативният материал в Северния ледовит океан, тя продължава да води поредната "нуклеаризация" на Арктика с нови кораби и оръжия, два от които вече са претърпели инциденти.

Разлагащо се наследство

През Студената война САЩ и СССР построяват 400 ядрени подводници. Само на 97 километра от границата с Норвегия арктическото пристанище Мурманск и околните военни бази стават център на ядрения флот и ледоразбивачите на СССР. Там се изсипва и тяхното силно радиоактивно гориво. След падането на Желязната завеса последиците са ясни -  от залива Андреева изтичат 600 хил. тона токсична вода в Баренцово море през 1982 г., горивото от повече от 100 подводници било държано отчасти в ръждясали кутии под открито небе. Опасявайки се от замърсяване, Русия и западните страни, включително Великобритания, предприемат действия за почистване, хвърляйки близо $1,3 млрд. за извеждане от експлоатация и демонтиране на 197 съветски ядрени подводници, изхвърляне на стронциеви батерии от 1000 навигационни маяка и извеждането на гориво и отпадъци от залива Андреева и три други опасни крайбрежни обекта.

Но съветски ядрени отпадъци има и на дъното - 18 000 радиоактивни обекта лежат на дъното на Северния ледовит океан, сред които 19 кораба и 14 реактора. Излъчването на радиация от тях се е доближила до фоновите, благодарение на натрупването на тиня. Но 1000 от тях все още имат повишени нива на проникващо гама лъчение. 90% идват от 6 обекта, които "Росатом" ще извади през следващите 12 години. казва Анатолий Григориев, ръководител на международната техническа помощ на Росатом. Те включват двете ядрени подводници и реакторни отделения от три ядрени подводници и ледоразбивача Ленин.

"Считаме, че дори изключително ниската вероятност от изтичане на радиоактивни материали от тези обекти представлява неприемлив риск за екосистемите на Арктика“, каза Григориев в изявление.

"Чернобил в забавен каданс на морското дъно"

Другата подводница е K-27, позната като "златната рибка", защото стурвала много пари на държавата. Тя е дълга 118 м и е създадена да унищожава други подводници. Още от 1962 година обаче тя била пълна с проблеми заради експерименталните си реактори с охлаждане на течни метали. Шест години след пускането й един от тях се пука и излага 9 моряци на опасно ниво на радиация. Тъй като съдбата на K-27  била ясна, тя е потопена след инсталирането на някои мерки, които трябва да запазят останките в безопасност до 2032 г.

По-притеснителен обаче е случаят на K-159. Тя се озовава на дъното на океана без предупреждение, а заедно с нея и 800 кг обработено ураново гориво. Томас Нилсън, редактор на онлайн вестника The Barents Observer, описва подводниците като "Чернобил в забавен каданс на морското дъно".

Всички експерти са категорични - въпросът не е дали те ще замърсят водите. Въпросът е кога ще го направят. "Те съдържат голямо количество отработено ядрено гориво, което в бъдеще със сигурност ще изтече в околната среда и от опит знаем, че само малки количества замърсяване или дори само слухове за радиация биха довели до проблеми и икономически последици за морските продукти и риболова", казва Ингар Амундсен, ръководител на международната ядрена безопасност в Норвежкия орган по радиационна и ядрена безопасност, пред BBC.

Прокълнатият август

Сергей Лапа бил роден далеч от морето, но още от малък бил запленен от водите му. Когато пораснал, той бил приет в престижната инженерна академия в Севастопол, Крим. Висок, атлетичен и енергичен, той бил приет във флота. Но след разпада на СССР, в армията настъпила криза, която била потвърдена от потъването на високотехнологичната подводница Курск през август 2000 г.

По това време Лапа вече е ръководител на K-159, която ръждясвала от 1989 година на кея в изолирания военноморски град Гремиха, наречен „остров на летящите кучета“ заради силните си ветрове. На 29 август 2003 година дългоочакваната заповед K-159 да се премести и да стигне до Мурманск за демонтиране най-накрая пристига. Ветровете са както обикновено силни. Кабелите, които теглят подводницата към залива, се късат. В осмо отделение навлиза вода. Екипажът до последно се опитва да я задържи на повърхността. В 02:45 ч. Михаил Гуров изпраща последно радиопредаване: "Наводняваме се, направете нещо!" Когато пристигат спасителните лодки от влекача, K-159 вече е на дъното до остров Килдин. Трима моряци се измъкват, но само един оцелява -  старши лейтенант Максим Цибулски, чието кожено яке се напълнило с въздух и го поддържало на повърхността.

Още една подводница потъва през "прокълнатия август". Гневът обаче не е толкова голям, колкото за Курск.

Военноморските сили обещаха на роднините на загиналите моряци, че ще вдигнат K-159 от дъното на океана на следващата година. Но и днес подводницата лежи там. Дори и след 17 години на корозия, поне костите на моряците все още са на борда на подводницата.

"За всички роднини би било известно облекчение, ако бащите и съпрузите им бъдат погребани, а не просто да лежат на дъното в стоманен корпус", казва синът на Гуров Дмитрий. "Просто никой не вярва, че това ще се случи."

Но ситуацията се променя - Русия отново има интерес към Арктика, а точно над K-159 преминава Северния морски път, по-кратък маршрут до Китай, за който Путин обещава, че ще достигне 80 милиона тона трафик до 2025 г.

Подводницата трябва да бъде премахната

Това обаче ще е сложно - няма плавателен съд, който да може да я издигне на повърхността. Поради тази причина ще бъде построена специален спасителен кораб. Но има и много опасности - ако се случи инцидент при издигане на подводницата, може реакторът внезапно да избухне, потенциално да смесят горивни елементи и да започне неконтролирана верижна реакция и експлозия. Това ще повиши нивата на радиация при рибите 1000 пъти над нормалното или ако това се случи близо до повърхността, да облъчи сухоземните животни и хората, установява норвежко проучване.

Според експертите този риск при K-159 и K-27 е малък и може да бъде напълно отстранен с правилното планиране.