Използва ли Русия чувството на вина в Германия?

Първите сто дни се оказват особено драматични за първото правителство на Германия от ерата след Меркел.

След като встъпи в длъжност на 8 декември, канцлерът Олаф Шолц и неговият кабинет трябваше да се изправят срещу безпрецедентното натрупване на руски войски по границата с Украйна и перспективата за голяма война в Европа. Към днешна дата представянето им не вдъхва увереност в способността на Германия да води света в този момент на криза.

Приблизително половината от вноса на природен газ в Германия идва от Русия. Таза зависимост ще става все по-важно през следващите години, тъй като Германия започва едновременно да се отказва от въглищата и ядрената енергия. Русия също е важна дестинация за германския износ. А и по исторически причини германските лидери отдавна са желали близки отношения с Русия.

Бавно, но сигурно Германия се изправи в позиция на уязвимост спрямо Кремъл.

Сложните отношения между Германия с Русия са уникални, за разлика от тези на европейските й съседи с Кремъл.

Първият германски социалдемократически канцлер Вили Бранд преследва разтоварване на отношенията със Съветския съюз от 1969 г. "Ostpolitik" на Бранд - нормализирането на отношенията между Западна Германия и Източна Европа - проправи пътя за Заключителния акт от Хелзинки от 1975 г. която признава националните граници на следвоенна Европа.

Това беше важна цел за съветските лидери, загрижени да укрепят своите източноевропейски сателитни държави. Но също така даде на дисидентите и активистите за граждански права в съветската империя манифест за либерална реформа.

Но Русия през 2022 г., както стана напълно ясно от исканията й за цялостно преразглеждане на европейския ред за сигурност, който постави пред Съединените щати и НАТО през декември, е много различен звяр от Съветския съюз и Студената война. Война, която търси политическа консолидация и твърди пари. Русия на Владимир Путин също не се интересува от присъединяване към политическия Запад, както изглеждаше през 90-те години.

Вместо това руският президент ненавижда продължаващото присъствие на Америка в Европа, което е олицетворено от алианса на НАТО. Той вижда Европейския съюз като слаб и разделен, а либералната демокрация като обречена на провал.

Путин за първи път поведе обвинението срещу глобалната хегемония на Съединените щати на Мюнхенската конференция по сигурността през 2007 г. През 2014 г., само месеци след анексирането на Крим от Русия, Путин изнесе реч в дискусионния клуб Валдай в Сочи. Темата на конференцията по международна политика беше: "Нови правила или игра без правила?"

Призракът на подновената агресия срещу Украйна изисква отговор сега. А това поставя под въпрос политиката на Германия спрямо Русия през последните две десетилетия.

Германските правителства от 2000 г. насам – водени от социалдемократа Герхард Шрьодер, който има тесни лични и бизнес връзки с Русия, а след това и от християндемократа Ангела Меркел – се стремяха да задълбочат отношенията за взаимна изгода, просперитет и стабилност. Междувременно Путин идентифицира и култивира точки на натиск като оръжия на тези взаимозависимости.

Руският президент също така умело манипулира германската вина. Той се възползва от факта, че много германци свързват зверствата, извършени от нацистка Германия срещу източноевропейците, предимно с Русия. Въпреки че претърпяха пропорционално повече смъртни случаи и по-големи разрушения, поляците, беларусите и украинците от своя страна получават малко съпричастност. До голяма степен игнорирана от германците е цената, която източноевропейците плащат за германско-съветското сътрудничество по време на Втората световна война и съветската окупация на Източна Европа от 1945 г.

Следователно Германия е едновременно най-уязвима от руското изнудване и е най-склонна да види Путин като заслужаващ уважение и разбиране. Понякога той се разглежда както като мощен лидер, така и като жертва на обстоятелства, притиснати в ъгъла от непреклонен западен натиск.

Това не е мнение на мнозинството в германското правителство или политически елити. Но понякога важни хора, като началника на флота на Германия, изразяват подобни симпатии към Путин (началникът беше принуден да подаде оставка малко след това). Той подчертава защо принципното лидерство е толкова важно и липсата на германско лидерство е толкова вредно за усилията на Запада да разубеди Москва от подновена агресия срещу Украйна.

И все пак, след като встъпи в длъжност през декември, Шолц повтори твърдението си, че германско-руският газопровод "Северен поток 2" е "проект от частния сектор" и че не трябва да се смесва с политически или геополитически въпроси. Новият министър на отбраната на Германия и генералният секретар на СДП подкрепиха Шолц, както и други политически лидери, които смятат енергийните отношения за важен канал за диалог с Москва.

Отне седмици на консултации със съюзниците от НАТО и ЕС, за да може канцлерът да разгледа газопровода като част от възпиращия пакет от санкции. Изглеждаше, сякаш Шолц трябва да бъде привлечен към това осъзнаване, което неговите коалиционни партньори, Зелените и либералната Свободна демократическа партия, вече споделяха със съюзници във Вашингтон, Париж и Варшава през цялото време.

Берлин мъти водата и с материална подкрепа за Украйна. Когато външният министър Аналена Бербок от Зелените посети Киев през януари, тя предложи водородно партньорство и германска подкрепа за укрепване на киберзащитата на Украйна. През последните дни Германия обяви, че ще спонсорира полева болница и ще изпрати 5000 военни шлема в Украйна - почти толкова полезни, колкото изпращането на "възглавници", пошегува се кметът на Киев Виталий Кличко, който е добре познат в Германия от дните си като боксьор в тежка категория шампион.

Но трансферите на оръжие остават извън масата. Бербок обясни тази рестриктивна позиция във връзка с историята на Германия във военно време. Друг външен министър, Йошка Фишер, също от Зелените, защити участието на страната във военната интервенция на НАТО в Косово през 1999 г., като се позовава и на германската история: зверствата, извършени от нацистка Германия, задължиха германците да се противопоставят на агресията.

Трансферите на оръжие сами по себе си не представляват стратегия за справяне с ревизионистката велика сила на прага на Европа. За съжаление, нищо не показва, че Германия е готова да формулира и прилага дългосрочна конкурентна стратегия, която обяснява желанието на Русия да принуди Украйна и други постсъветски държави да се откажат от своите западни стремежи.

Съединените щати фокусират вниманието си върху нарастващата сила на Китай, който оказва все по-голям натиск върху регионалния ред за сигурност в Индо-Тихоокеанския регион. Франция, въпреки че е погълната от кампания за президентски избори, предлага градивни елементи за това, което може да се превърне в европейска стратегия за Русия. Съюзниците в Полша, Литва и другаде копнеят за признаване на техните очевидно оправдани опасения за сигурността.

Германия трябва да се засили. Ако това не стане, картина, предполагаща, че британските военни самолети избягват въздушното пространство на Германия по пътя към Украйна, може да символизира ролята на Германия в тази криза и пренасочването на европейските отношения за сигурност около центъра на Европа.

Анализ на Рафаел Лос за BBC.