Войната доведе Путин на власт през 1999 г., сега пак тя може да го свали?

Руският президент Владимир Путин се зарече да унищожи "тази създадена от Запада Антирусия" на фона на засилените атаки на неговите сили срещу украински градове и цивилни, пише британският в. "Таймс" във връзка с изявлението на руския държавен глава, посветено на ситуацията в Украйна.

Путин заяви вчера по държавната телевизия, че наредената от него "специална военна операция" върви по план. "Таймс" се фокусира върху думите на Путин, че макар украинците и руснаците да са "един народ", украинците били с "промити мозъци".

Сходни акценти във връзка с вчерашното изказване на руския президент извежда и в. "Дейли телеграф".

Путин се зарече "да превземе цяла Украйна" и поясни, че "най-лошото тепърва предстои", имайки предвид плановете си да смаже инакомислието в Русия, въвеждайки военно положение, пише британският всекидневник.

"Дейли телеграф" обръща внимание на квалификациите на Путин, че украинците, които оказват съпротива на армията му, са "бандити" и "неонацисти".

Украинците преживяха вчера още един мрачен ден, в който имаше и проблеми с доставките. В Киев вместо сняг валеше студен сив дъжд, а пред аптеките и хлебарниците, които остават отворени, се извиха дълги опашки, пише в. "Индипендънт".

Войната доведе Владимир Путин на власт през 1999, сега пак тя трябва да го свали, пише за в. "Гардиън" журналистът Джонатан Литъл. Преди двадесет и две години една страховита война доведе Путин на власт. Оттогава войната си остана един от основните инструменти, до които той прибягва, без да се колебае, изтъква Литъл. Владимир Путин съществува благодарение на войната, той процъфтява чрез нея. Нека се надяваме, че тя и ще го свали от власт, пише журналистът.

През август 1999 г. Путин, който тогава беше един никому неизвестен човек, бе назначен за премиер, след като неговият предшественик на този пост отказа да предприеме пълно нахлуване в Чечения. Путин обаче беше готов на това и в отговор на безусловната подкрепа на военните, той им разреши да използват всякакви методи и да си отмъстят с кръв и огън за унизителното поражение от 1996 г. На 31 декември 1999 г. остарелият и изтощен Борис Елцин се оттегли от президентския пост и го предаде на Путин. През март 2000 г. Путин спечели президентските избори, след като обеща "пълен разгром на терористите". Оттогава, с изключение на четирите години, през които беше премиер (2008-2012), Путин е неизменният президент на Русия, припомня Джонатан Литъл.

Украйна е моментът, в който Путин най-накрая реши да разкрие картите си. Той явно вярва, че е достатъчно силен, за да се противопостави открито на Запада, като предприеме пълномащабна наземна война. И вярва в това, защото всички, което направихме, или по-точно казано, всичко, което не успяхме да направим през последните 22 години, създаде у него впечатлението, че сме слаби, отбелязва журналистът.  

Войната в Украйна навлезе във втората си седмица. Най-голямата ядрена централа в страната пламна, а южните украински градове са обградени от руските сили. На фона на руското настъпление назрява хуманитарна катастрофа, обобщава в. "Вашингтон пост".

Американското издание обръща внимание на вчерашното съобщение на Службата на ООН за бежанците, че от началото на руската инвазия от Украйна са избягали 1,04 милиона души и 249 цивилни са били убити, а също така на изявлението на службата, че действителните жертви вероятно са "значително повече".

Каква е военната стратегия на Путин в Украйна, пита в. "Фигаро" и се опитва да даде отговор на този въпрос.

Седмица след началото на инвазията Путин засили офанзивата срещу Украйна. Планът му е простичък и се състои от три фази: след унищожителните бомбардировки от 24 февруари той изпрати армията си да превземе стратегически украински градове и обекти. Ако крайната му цел е смяна на политическия режим в Украйна, това значи, че третата фаза ще се състои в дългосрочна руска окупация на украинската територия, отбелязва френското издание.
/БТА/