Конфликтът в Украйна излиза извън границите на региона

Конфликтът в Украйна излиза далеч извън границите на региона. Той представлява и ценностен конфликт, засягащ всички общи сфери на Русия и на Запада, каквато е и Арктика, пише "Известия".

Вестникът нарича ситуацията в северната полярна област "политическо-дипломатическа криза" заради превръщането на Арктическия съвет по думите на западни експерти от "осморка" в "седморка" - без Русия. На 3 март "седморката" страни отказа участие във всички прояви, насрочени в Русия, която понастоящем е председател на Съвета, и замрази участието си във всички негови срещи и работни групи.

Политическият водораздел мина и между коренните арктически народи, постоянни участници в Съвета. Гвичините от Канада и САЩ подкрепиха решението на "седморката", инуитите от Канада, Гренландия и Аляска изразиха безпокойство, а руското сдружение на малобройните народи от Севера подкрепи Кремъл, посочва изданието.

Украинската криза стана истински стрес тест за цялата структура на международното сътрудничество в Арктика и перспективите на руското председателство изглеждат мъгляви. Много ще зависи от развоя на събитията в Украйна. Западните партньори засега ще продължат да си сътрудничат, но неформално. Всички арктически сили обаче неминуемо ще трябва да разработят начин за действия в бъдеще - повечето проблеми в Арктика няма как да бъдат решени, ако най-голямата държава в региона е обект на остракизъм, изтъква всекидневникът.

Опасност от пряк военен сблъсък в Арктика още няма, но регионът може "да се милитаризира" съвсем реално. Ще се променят характерът и мащабът на военните учения там, пише още "Известия", като напомня за протичащите сега големи маневри на НАТО "Колд риспонс 2022" в Норвегия.

Западът ще повишава разходите си за отбрана, макар и с цел възпиране; това неизбежно ще повлияе на комплектоването на въоръжените сили, разположени в региона. Поражда се напълно реален риск от арктическа оръжейна надпревара. НАТО може да преразгледа подхода си към Арктика и да започне действия като самостоятелен играч, представляващ интересите на Запада начело със САЩ. А Пекин, получаващ изгоди от днешната криза между Русия и Запада, ще използва наложеното на Москва преориентиране към Изтока, за да укрепи положението си в Арктическия регион, прогнозира "Известия".

Украинските военни наблюдатели, участващи в миротворческата операция в молдовския Приднестровски регион, напускат Молдова. Президентът на Украйна Володимир Зеленски още на 7 март отзова украинските миротворци от цял свят, за да участват "в защитата на суверенитета и териториалната цялост на страната". Междувременно Кишинев настоява руските военни да бъдат изтеглени от територията му, пише "Комерсант", като се позовава на молдовската президентка Мая Санду.

В Молдова присъстват руски миротворци и т. нар. Ограничен контингент руски войски (ОГРВ). Първите служат по-специално на постове около р. Днестър, вторите охраняват складове с боеприпаси в с. Колбасна. Боеприпасите, останали от съветско време, са няколко десетки хиляди тона и не всички са годни за транспортиране, посочва всекидневникът.

"Винаги сме говорили и настоявали руските войски да се изтеглят от Приднестровието, настоявали сме и все така настояваме за утилизация на боеприпасите (в Колбасна, бел. изд.). Продължаваме призивите за мирно решаване на конфликта" в непризнатия регион, цитира вестникът изявление на Мая Санду.

Руското външно министерство изразило според "Комерсант" готовност да обсъди утилизация на боеприпасите, но не и изтегляне на федералните войски. Кишинев и Москва интерпретират различно договореностите за присъствието им, пояснява изданието.

Призивите за изтегляне на руските военни са "обичайна мантра на молдовското политическо ръководство", коментира политологът Наталия Харитонова.

В изявленията си Кишинев обикновено не разграничава миротворците и ОГРВ, преструва се, че не схваща един очевиден факт - миротворческият контингент не може да съществува във вакуум, той трябва да бъде обучаван, шлайфан, снабдяван и т. н. Тъкмо това прави ОГРВ покрай охраната на складовете с боеприпаси, заявява наблюдателката.

Проблемите с миротворците и целия руски контингент трябва да се решават съвместно от държавните глави. Няма обаче признаци да се готви такава процедура. Хипотетично Молдова може да отзове своя подпис от мирното споразумение за Приднестровието от 1992 г. Това обаче е малко вероятно, смята руската анализаторка. С оглед риториката на Кишинев по повод Украйна през последните три седмици - че запазва неутралитет и няма да влиза в НАТО - молдовските власти явно се страхуват да бъдат въвлечени в конфликтна ситуация, обяснява Харитонова пред "Комерсант".
/БТА/
 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.