България предоставя военна помощ на Украйна, но не директно

„Има промяна в поведението и на двете страни, продиктувана от два основни фактора. Руската армия успя да превземе Мариупол, което беше ключово важно за стратегията на военните действия в Украйна. Тя постигна една от заложените цели – да създаде коридор от Крим до Донецк и Луганск. Тази частична победа може да бъде използвана от президента Путин да обяви първата част от операцията за приключила. Втората част явно ще е връщане на руските войски в изходни позиции около Донецк и Луганск и превземането окончателно на тези две самопровъзгласили се републики. По този начин Путин ще успее да убеди своите сънародници, че е постигнал поне частично своите цели.“ Това каза пред БНР бившият заместник-министър на външните работи Милен Керемедчиев.

По думите му първоначално заложената цел за обграждане на големи градове и масирани бомбардировки и ракетен обстрел от разстояние ще се промени и подобно голямо настъпление няма да продължи.

„Корейският сценарий е много вероятен, защото връщането на руската армия, има вече такива индикации - изтегляне от Киев и връщане на изток, ще покаже, че този пояс, който Русия създава от Крим през Донецк и Луганск, явно ще бъде контролирана зона“, смята Милен Керемедчиев.

Според него няма да сработи първоначалният план на Москва да бъдат окупирани поне 40% от украинската територия, но „това, което в момента е анексирано, вероятно ще бъде или обявено като независими държави, или една общност от такива държави, федерална“.

„В крайна сметка много е вероятно и присъединяване към Руската федерация,“ смята Керемедчиев.

Нашите дипломатически отношения с Руската федерация са на нивото на замръзване. Без контакт с окупационните части и военноморските сили на Русия няма как да се подсигури хуманитарен конвой за излизане на цивилните кораби, коментира Милен Керемедчиев.

Посланик Митрофанова е опитен дипломат. Нейните изказвания не са плод на нервност или истерия, те са целенасочени и ясни и целят допълнителна дестабилизация у нас, защото се вижда, че има разнобой и различно говорене, изтъкна Керемедчиев.

„Русия усеща и вижда, че България има колеблива позиция като член на НАТО, особено на източното крило на НАТО, и търси тази мека цел, за да внася колкото може повече смут в системата на нашите отношения като страна член на НАТО и на ЕС,“ каза Каремедчиев.

Русия не е длъжна да отговори с реципрочни мерки на повикването на нашия посланик, уточни бившият заместник-министър на външните работи.

Според Милен Керемедчиев правителството показва нерешителност и руският посланик осъзнава, че няма да се стигне до обявяването ѝ за персона нон грата.  

Керемедчиев посочи, че има „видими признаци на панически действия“ от Министерството на икономиката по казуса с българските оръжия за Украйна.

„България предоставя военна помощ, но не го прави директно. Призовавам министър Нинова да каже колко натовски държави, в това число САЩ са закупили военна техника, българска, през последните няколко години. Нашите съюзници предоставят закупена от нас техника индиректно на Украйна чрез такава завоалирана тактика“, посочи Керемедчиев.

„Би трябвало да ни е ясно къде отива това оръжие. То е по старите съветски стандарти, едва ли е необходимо на армията на САЩ или на друга натовска държава. Ясно е къде отива това. В момента хвърляме прах в очите на нашите сънародници и успокояваме напрежението в обществото ни“, допълни той.

Рано или късно военните действия ще приключат и на нас ще се гледа като на страна, която не е помогнала на украинския народ, заяви Милен Керемедчиев.

Той определи опита за отравяне на Роман Абрамович като „активно мероприятие на руските служби да натопят украинските си колеги“.