Преди преговорите: Русия вече не настоявала за "денацифициране"

Русия вече не изисква Украйна да бъде „денацифицирана" и е готова да позволи на Киев да се присъедини към ЕС, ако остане страната запази военна неутралност. Това твърди Financial Times, позовавайки се на четирима души, запознати с дискусиите преди началото на преговорите за прекратяване на огъня в Истанбул.

Москва и Киев обсъждат временно спиране на военните действия като част от възможна сделка, която би включвала отказ на Украйна от стремежа ѝ за членство в НАТО в замяна на гаранции за сигурност и перспективата да се присъедини към ЕС, посочват още източниците, които пожелаха да запазят анонимност.

Проектодокументът за прекратяване на огъня не съдържа никакво обсъждане на три от първоначалните основни искания на Русия – „денацификация", „демилитаризация" и правна защита на руския език в Украйна.

Отстъпките от страна на Русия се случват в момент, в който продължаващата вече месец сухопътна офанзива до голяма степен е в застой в резултат на по-ожесточената от очакваното украинска съпротива и руските оперативни дефицити.

Украйна и западните ѝ поддръжници обаче остават скептични към намеренията на Путин, като се опасяват, че руският президент може да използва преговорите като димна завеса, за да попълни изтощените си сили и да планира нова офанзива.

Давид Арахамия, ръководител на партията на украинския президент Володимир Зеленски в парламента и член на преговорния екип на Киев, заяви пред FT, че страните са близо до споразумение по гаранциите за сигурност и кандидатурата на Украйна за ЕС, но призова за предпазливост по отношение на перспективите за пробив.

„Всички въпроси" са „на масата от самото начало" на преговорите, но „има много точки - като във всяка отделна точка има нерешени точки", каза Арахамия.

Друг човек, информиран за преговорите, заяви, че Украйна е обезпокоена от факта, че Русия променя позицията си почти постоянно и в последния момент както по отношение на военния натиск, така и по отношение на искания като „демилитаризацията" на Киев.

Русия „не може и не иска да говори за напредък", защото „това може само да навреди на преговорния процес", заяви в понеделник Дмитрий Песков, говорителят на Путин, цитиран от „Интерфакс“. „Засега, за съжаление, не можем да говорим за някакви значителни постижения и пробиви", добави той.

Като част от разглежданото споразумение Украйна ще се въздържа от разработване на ядрени оръжия или от разполагане на чуждестранни военни бази, като освен това ще се откаже от стремежа си за членство в НАТО.

В замяна на това Украйна ще получи това, което Арахамия нарече „формулировка, близка до член 5 на НАТО" - съгласно който членовете на съюза трябва да се притекат на помощ, ако някой от тях бъде нападнат - за гаранции за сигурност от страни, сред които Русия, САЩ, Обединеното кралство, Канада, Франция, Германия, Китай, Италия, Полша, Израел и Турция. Всяко бъдещо споразумение обаче ще трябва да бъде съгласувано с гарантите и ратифицирано от техните парламенти, заяви Зеленски в неделя.

Украйна ще подложи сделката на референдум след няколко месеца, преди да промени конституцията си, каза Зеленски - процес, който може да отнеме поне една година.

Ако прекратяването на огъня се задържи, външните министри на Украйна и Русия ще се срещнат, за да изготвят отделни документи за финализиране на гаранциите за сигурност и допълнителни споразумения по социални въпроси, като например защитата на руския език в Украйна. Началото на преговорите в Истанбул между делегациите на Русия и Украйна беше обявено за 10:30 часа днес.

Целият материал четете в Investor.bg