От Германия: Путин ще плати много висока икономическа цена за войната

"Досега успяхме изненадващо решително и обединено да реагираме на руската агресия. Лично аз наистина съм изненадана. Ако някой ме беше попитал преди войната дали ще приемем толкова безпроблемно пет поредни пакета с безпрецедентни санкции, нямаше да отговоря утвърдително. Преди гласуването на санкциите винаги е имало дискусии, така е и сега, но вярвам, че и този път ще успеем да постигнем съгласие".

Досега ЕС демонстрира единство в санкционната политика спрямо Русия. Но шестият пакет наказателни мерки вече засяга гръбначния мозък на европейската икономика - енергийните ресурси.

От тази сутрин и към Финландия не тече руски газ, след като Москва спря доставките за България и Полша. Кога да очакваме газовото ембарго на ЕС?

Газовото ембарго е труден въпрос, включително за Германия и България, защото в миналото сме внасяли газ предимно от Русия. Знаете, важно е санкциите да навредят повече на Русия, отколкото на нас.

За германското правителство намаляването на зависимостта остава важна цел. Когато встъпихме в длъжност през декември, Германия внасяше 60 процента от общото количество газ от Русия. Междувременно намалихме този дял на 40 процента. Мисля, че ще успеем през следващите няколко години напълно да се лишим от руския газ. Това е сигнал към Путин, за да разбере, че ще плати много висока икономическа цена за войната.

Войната извади на преден план приемането на Украйна в Европейския съюз. Киев предаде попълнения въпросник на Брюксел. На извънредната среща на върха на ЕС идната седмица това ще е един от основните разисквани въпроси. От обръщението по този повод на канцлера Олаф Шолц към Бундестага в четвъртък разбрахме, че няма да има ускорен процес на присъединяване на Украйна. Защо?

За нас е пределно ясно, че Украйна е част от Европа. Смелите украинци защитават в момента нашите ценности - демокрацията, човешките права, свободата. Европейските лидери подкрепиха членството на Украйна на последната си среща във Версай, а в момента Европейската комисия разглежда кандидатурата на страната.

В момента се обсъжда промяна на договорите на ЕС, в това число отпадането на изискването за единодушни решения в Съвета. Категорично против са редица източноевропейски държави заради притеснението, че ще им се налагат решения на "големите". Същите държави обаче имат интерес Украйна да влезе в Евросъюза. Възможна ли е размяна на гласове - подкрепа за Украйна срещу отпадане на единодушните решения?

ЕС трябва да може да функционира след разширяването, тогава с 32 или 33 държави членки. Затова Германия отдавна настоява за реформи в ЕС, като например за отпадането на решенията с единодушие в областта на общата външна политика и политиката по сигурността. Това ще направи по-гъвкави и Комисията, и Парламента.

Така стигаме до Западните Балкани - как трябва да се промени процесът на преговори за присъединяване?

За мен е много важно, че ЕС е дал обещание на страните от Западните Балкани и трябва да изпълним това обещание. Затова е много важно скоро да започнем преговори със Северна Македония и Албания. Реформите в ЕС ще продължат в хода на преговорите.

Разбира ли ЕС съображенията на България?

Затова дойдох в София, за да разговарям с нашите български приятели и да разбера каква е позицията на България по различни теми - енергийна сигурност, отношения с Русия и други, но и по темата за Северна Македония. Мисля, че проявяваме голямо разбиране към това, че непрекъснато изникват двустранни проблеми като например отношението към малцинствата, които водят до конфликти.

Германия също има такива примери в отношенията със съседите си. Но мисля, че тези проблеми могат да бъдат много по-добре решени в рамките на ЕС. Така е било и с нас. Има един важен аспект, който пролича и в разговорите ми в София - нашето общо икономическо бъдеще, нашето благосъстояние зависят от напредъка на интеграцията в Европа, включително със страните от Западните Балкани. Това е от общ интерес - наш и на българските граждани.

Българските граждани обаче остават с впечатлението, че върху София се упражнява натиск да се откаже от ветото.

От моите разговори с българските граждани оставам с впечатлението, че сме част от едно европейско семейство, което в момента е много загрижено заради руската агресия, за отстояването на нашето благосъстояние, за плащането на сметките ни за ток и парно. Тези грижи в момента се споделят от всички европейски граждани и затова търсим общ отговор. Затова мисля, че в този дух трябва да обсъждаме и интеграцията на нашите съседи.

Нямате ли опасения, че натискът върху България, страна членка на ЕС, която е традиционно проевропейски настроена, може да предизвика недоверие към Евросъюза?

Нямам такива впечатления. Според мен всички имаме интерес от интеграцията, от транспортната свързаност, от икономическото сътрудничество, от стабилността в региона. В същото време цяла Европа е притеснена от руското влияние. Затова е важно да сме обединени в отстояването на нашите ценности свобода, демокрация и мир.

ЕС обяви членството на Западните Балкани за своя цел още през 2003 година. Защо сега, близо 20 години по-късно, този въпрос стана толкова спешен за Германия?

Още през 2003 година беше важно. Важно е във вътрешния двор на Европа да гарантираме стабилност, да имаме взаимни икономически ползи, да отстояваме общи ценности. Българските граждани знаят от личен опит, че предприсъединителните преговори са процес на взаимно сближаване един с друг, на страната кандидат с ЕС. Интеграцията ще наложи нашите общи ценности демокрация и правова държава в съседните държави. А това е от ключов интерес особено за държавите в региона, включително и за България. Затова смятам, че трябва да удържим на думата, която сме дали преди много години.