Руските олигарси в Кипър вече не са почетни гости, местните не ги искат

В Лимасол, финансовия център на Кипър, една пета от населението е от руски произход.

Градът си е спечелил названието "Лимасолград", тъй като е своеобразна "витрина" на олигарсите: Александър Пономаренко, Роман Абрамович, Алишер Усманов, Леонид Лебедев и други фигури от техния ранг са свързани с това място, отбелязва френското издание "Медиапар". Привлечени от ниските данъци в бившата британска колония, те са изградили една империя, в чиято основа са офшорни компании и впечатляващи резиденции. Някои от олигарсите държат яхтите си закотвени в страната, други са си открили банкови сметки там, а трети направо са взели кипърско гражданство

Тези свръх богати руснаци обаче вече не са почетни гости. След руската инвазия в Украйна на 24 февруари присъствието им смущава правителството на острова. Кипър, който членува в ЕС от 2004 година, строго прилага икономическите санкции, уверява министерството на финансите. Замразихме 60 милиона евро на 15 инвестиционни компании, имащи търговски отношения със субекти, които са обект на наложените санкции, добави ведомството. Кипърската централна банка вече замрази сметки на руснаци на стойност около 10 милиона евро, бърза да уточни Авги Лапатиоти, генерален директор на подразделението за финансова стабилност в министерството.

Към тези мерки се добавя спирането на търговските полети от Русия, което е тежък удар за туризма - вторият по значимост източник на приходи след финансовия сектор, признава Лапатиоти.  Руснаците са 20 на сто от посетителите на острова и са обичайни клиенти за бизнес услугите там.

"Сами си усложнявате живота, гражданите ни ще отидат в Турция", каза руският посланик пред властите на острова, споменавайки неслучайно вечния враг на Кипър. От 1974 година Анкара е окупирала с военна сила над една трета от острова.

Преките чуждестранни инвестиции на руски граждани в Кипър са на стойност 97 милиарда евро, което надвишава четири пъти брутния вътрешен продукт (БВП) на острова.

Финансовото министерство омаловажава значимостта на това финансово присъствие за икономиката на страната. Руските депозити в банките намаляха през последните години. Те са едва 3,8 на сто от общо 51,5 милиарда евро, отбелязва Авги Лапатиоти. Все пак, общият обем на преките чуждестранни инвестиции от руски граждани в Кипър остава огромен: Руската централна банка оцени стойността им през 2020 година на 176 милиарда евро. Кипърската централна банка обяви, че преките чуждестранни инвестиции са "само" 97 милиарда евро. Това е значителна сума за страна с БВП от 23 милиарда евро, уточни независимата консултантска компания "Сапиента икономикс"  (Sapienta economics) , чиято централа е в Никозия.

Тази разлика се обяснява с факта, че Кипърската централна банка не взема предвид всички преки руски финансови потоци, а се концентрира върху реалния произход на инвестициите, уточнява кипърското финансово министерство. Руската централна банка обаче включва в калкулациите си всички потоци, минаващи през Кипър, дори тези, които не остават: достатъчно е дори сумите да бъдат трансферирани през острова, преди да достигнат други финансови центрове. Кипър, който е еталон за офшорна структура, в действителност се явява основен център във финансовата архитектура на олигарсите.

Историческа връзка

За да се разберат корените на този финансова схема, е необходимо да се върнем към далечната вече 1982 година, когато Кипър и СССР подписаха споразумение за избягване на  двойно данъчно облагане за руснаци и кипърци, които се местят и получават постъпления и в двете страни. То насърчи много компании от бившите съветски републики да отворят фирми на острова. През 1991 година, когато комунистическият блок се срина, бившата британска колония се оказа готова да се превърне в естествено убежище за много богати руснаци.

С руснаците изповядваме православната християнска религия, те се чувстват сигурни заради законодателната ни култура в англосаксонски стил, наследена от колониалния период, обяснява Авги Лапатиоти. Тази известна законодателна култура, за която става дума, превръща Кипър във вход към други данъчни убежища - от Маника до Карибите.

Нетърпеливи да защитят притежанията си от нестабилността в страните им по произход, предприемачи от бившия съветски блок и балканските страни масово избират Кипър. През годините островът се превърна във важен елемент за финансовите им структури. По тази причина Никозия нееднократно е обвинявана, че не проверява внимателно произхода на тези средства.

През 2001 година разкриването на тайни сметки, принадлежащи на бившия сръбски диктатор Слободан Милошевич, предизвика скандал. Някои бивши високопоставени лица от КГБ също са прехвърлили парите си в банки на острова.

Тези връзки работят и в двете посоки. Кипър е един от водещите чуждестранни инвеститори в Русия. От своя страна руските инвеститори на Острова на Афродита влагат парите си във високодоходни сметки, а след това ги трансферират отново в страната на произход. Тези финансови операции подхранват подозренията за пране на руски пари, въпреки че правителството отрича.

Паникос Димитриадис, бившият управител на Кипърската централна банка, не се колебае да разобличи случващото се. Край басейна на луксозния хотел "Посейдон бийч", със сламена шапка и бермуди,  той далеч не е толкова спокоен, колкото предполага облеклото му. Страни като Кипър и Малта не се борят с прането на пари. ЕС е наясно с тази им слабост, но никога не е прилагал ефективни стратегии, за да се справи с този отрицателен феномен. Дори създаването на структура като Банковия съюз през 2014 година, целяща да гарантира сигурността на сектора в еврозоната, не постигна желания резултат, коментира кипърският банкер.

Според Димитриадис навлизането на руски капитали в Европа е подсилило политическото влияние на руския президент Владимир Путин.  

В Кипър руските олигарси стават граждани на острова, сдобивайки се със "златни паспорти", които са част от програмата за инвестиции в страната. Тя е създадена първоначално през 2007 година, предлагайки кипърско гражданство срещу инвестиция от 26 милиона евро на острова. През 2015 година президентът Никос Анастасиадис реши да намали сумата на инвестициите до 2,5 милиона евро.

За 13 години са били предоставени общо над 6700 паспорта на китайски, индийски и украински предприемачи. Както и на почти 1000 руснаци, твърдят местни медии.

Издаването на "златни паспорти" е донесло 7 милиарда евро, според официални източници.

Програмата беше прекратена през 2020-а: година, след като проучване на катарската телевизия "Ал Джазира" разкри, че от системата са се възползвали криминално проявени и корумпирани лица.

Войната в Украйна направи още по-явна съмнителността на този механизъм за предоставяне на гражданство, отбелязва "Медиапар". Европейските институции искат анулирането на този тип паспорти, които представляват огромен риск за сигурността на съюза. На 7 април украинският президент Володимир Зеленски също призова Кипър да отнеме паспортите и да забрани акостирането на частните яхти на олигарсите. Според данните на изпълнителната власт четирима руски граждани с кипърски паспорт вече са попаднали в обхвата на  санкциите, но конкретни имена засега не се посочват. /БТА/