Историята на Калининград - обобщение на травмите на Европа

Руският ексклав Калининград – известен до 1946 г. с немското си име Кьонигсберг – е микрокосмос на всичко, което някога се е обърквало в Европа. Така че едва ли е изненадващо, че тази ивица земя край Балтийско море се превърна в най-новата възпламенителна точка в по-широкия конфликт между Москва и Запада, пише Андреас Клут в свой коментар за Bloomberg.

Сблъсъкът вероятно беше неизбежен. Калининград е част от Русия, неправдоподобно вклинена между Литва и Полша, две държави, които принадлежат към Европейския съюз и НАТО. Железопътните връзки между континентална Русия и ексклава трябва да минават през Литва, която започна да налага санкциите на ЕС срещу Москва. Това означава блокиране на руски влакове, които превозват ограничени товари, като въглища, стомана и определени технологии.

Това представлява "блокада", казва Кремъл. Не е изненадващо, че заплашва с тежки, но все още неясни последици. Калининград със сигурност е въоръжен до зъби. Той е дом на балтийския флот на Русия, както и на балистични ракети, които могат да носят ядрени бойни глави (Москва не е потвърдила дали наистина го правят).

В отговор Вилнюс и Брюксел посочват, че новите ограничения не са блокада, а просто придържане към санкциите. Като член на ЕС Литва трябва да прилага правилата на блока, включително санкциите му. Те станаха необходими само защото руският президент Владимир Путин води безмилостна война срещу Украйна.

Не е убягнало от вниманието на никого, че ако Русия действително отвърне на Литва – с всеобхватно нападение или хибридна война – клаузата за взаимна отбрана на НАТО веднага ще се включи. Една искра и двете страни могат да влязат в спиралата на гибелта.

Но това в никакъв случай не е неизбежно. Ако Русия и Западът отделят малко време, за да размишляват върху драматичното и често трагично минало на Калининград, те биха могли да заключат, че има по-добри начини за справяне със ситуации като тази.

Историята на Калининград в известен смисъл е обобщение на травмите на континента. Районът в един или друг момент е бил обявяван за собствен, управляван, и загубван от почти всяка съперническа сила в околността.

През Средновековието регионът е заселен от балтийско племе, наречено прусаци, които все още нямат нищо общо с германците далеч на запад. През 13-ти век се появяват (немскоговорящите) тевтонските рицари и основават много войнствена монашеска държава. По-късно районът става феодално владение на полската корона, следват литовски и шведски сюжетни обрати.

Именно като херцогство от династията Хохенцолерн - първоначално от Швабия, но по-известно със своите владения в Бранденбург, района около Берлин - "Прусия" впоследствие дава името си на прохождащото германско кралство на това семейство. Думата започва да означава милитаризъм на шлемове с шипове и маршируващи редици, по-късно свързани с Германската империя.

Целият анализ четете на сайта на Bloomberg TV Bulgaria