Ще успее ли Путин да спечели войната чрез газовите потоци през зимата?

Студените зими помагат на Москва да победи Наполеон и Хитлер. Сега президентът Владимир Путин залага на това, че рязкото покачване на цените на енергията и възможният недостиг тази зима ще убедят Европа да принуди Украйна да сключи примирие - при условията на Русия.

Според двама руски източници, запознати с мислите на Кремъл, това е единственият път към мира, който Москва вижда, при положение че Киев твърди, че няма да преговаря, докато Русия не напусне цяла Украйна.

"Имаме време, можем да изчакаме", казва един от източниците, близки до руските власти, който отказва да бъде назован, тъй като няма право да говори пред медиите.

"Това ще бъде трудна зима за европейците. Може да станем свидетели на протести, размирици. Някои европейски лидери може да се замислят дали да продължат да подкрепят Украйна и да сметнат, че е време за сделка."

Втори източник, близък до Кремъл, заяви, че Москва смята, че вече може да открие разколебаването на европейското единство и очаква този процес да се ускори в условията на зимни трудности, съобщи "Ройтерс" в свой анализ.

"Ще бъде наистина трудно, ако тя (войната) се проточи през есента и зимата. Така че има надежда, че украинците ще поискат мир", каза източникът.

На молбата за коментар нямаше незабавен отговор от Кремъл, който отрича Русия да използва енергията като политическо оръжие.

Украйна и нейните най-твърди западни поддръжници твърдят, че нямат намерение да се откажат, а американски служители, говорейки при условие за анонимност, казват, че засега не виждат признаци за разколебаване на подкрепата за Украйна.

Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен в "Туитър" се обърна към украинците по случай националния им празник: "ЕС е с вас в тази борба от самото начало. И ще бъдем толкова дълго, колкото е необходимо."

Подкрепян от милиарди в американска и друга западна военна помощ, обучение и споделено разузнаване, както и с поредица от морално стимулиращи атаки срещу високопоставени руски цели зад гърба си, Киев смята, че има шанс да промени фактите на място.

"За да станат възможни преговорите с Русия, е необходимо да се промени статуквото на фронта в полза на Въоръжените сили на Украйна", заяви пред "Ройтерс" Михайло Подоляк, съветник на украинския президент.

"Необходимо е руската армия да претърпи значителни тактически поражения."

Украинските сили осуетиха руските опити за превземане на столицата Киев и втория град Харков; редовно унищожават и прекъсват руските линии за снабдяване и потопяват кораба "Москва", флагманския кораб на Черноморския флот на Русия, както и нанасят големи щети на руската военновъздушна база в анексирания Крим.

Киев също така отдавна говори за мащабна контраофанзива, за да си върне южната част на страната, въпреки че Русия е заета с изграждането на собствени сили там и не е ясно дали и кога ще се осъществи.

Изпитание на волята

Геополитическото противопоставяне доведе до рекордно високи цени на енергията. Европейският съюз забрани вноса на руски въглища и одобри частична забрана за внос на руски суров петрол, за да накаже Москва за "специалната военна операция", която тя започна точно преди шест месеца на 24 февруари.

А Русия нанесе свой собствен удар, като рязко намали износа на газ за Европа.

Европейските правителства се опитаха да увеличат устойчивостта си на енергийния натиск тази зима, като потърсиха алтернативни доставки и прокараха мерки за икономия на енергия, но малко енергийни специалисти вярват, че ще успеят да покрият всички свои нужди.

Кремъл обвини за намалените газови потоци техническите проблеми, западните санкции и отказа на някои страни да плащат в рубли. Междувременно рекордните приходи от петрол и газ продължават да увеличават военния бюджет на Русия.

"Кремъл, разбира се, разчита на възможността да загубим интерес заради собствените си междинни избори в Америка, Великобритания, която си търси нов министър-председател, Германия, която се притеснява до смърт за газа, и река Рейн, която е дълбока около шест сантиметра", каза американският генерал в оставка Бен Ходжис, бивш командващ силите на американската армия в Европа.

"Войната е изпитание за логистиката и за волята. Тестът ще бъде - дали ние на Запад имаме превъзходство над волята на Кремъл? Мисля, че това ще бъде предизвикателството."

Първият източник, близък до руските власти, заяви, че във всяко бъдещо потенциално мирно споразумение Москва иска да закрепи териториалните придобивки, да осигури целия регион Донбас и Киев да се ангажира с военен неутралитет.

Във вторник украинският президент Володимир Зеленски заяви, че Киев няма да се съгласи с никакво предложение за замразяване на сегашните фронтови линии, за да "успокои" Москва.

Подоляк, неговият съветник, заяви, че Западът снабдява Киев с достатъчно оръжия, за да "не падне", но не достатъчно, за да победи, като добави, че е необходима много по-голяма подкрепа.

Западните държави отказаха да ангажират сухопътни войски в конфликта и се въздържаха от доставка на някои видове военна техника, тъй като искат да избегнат по-широка война с Русия, която разполага с най-големия запас от ядрени оръжия в света.

Война на изтощение

Представители на САЩ заявиха, че смятат, че Путин все още се стреми към първоначалната си цел да превземе Киев, но не може да я постигне. Руското министерство на отбраната не отговори веднага на молбата за коментар на това твърдение.

Същите американски служители заявиха, че не са видели признаци, че руснаците възнамеряват да деескалират, и смятат, че войната ще се проточи.

Андрей Кортунов, ръководител на РИАК, външнополитически мозъчен тръст, близък до руското външно министерство, заяви, че нито една от страните не изглежда да мигне първа.

"И двете страни очевидно смятат, че с времето позициите им могат да станат по-силни", каза той. "Реалистично погледнато, много е трудно да си представим, че можем да стигнем до политическо споразумение в скоро време".

Двете армии отдавна са вкопчени във война на изтощение, като досега никоя от тях не е успяла да направи решителен пробив.

Изправени пред сериозен недостиг на личен състав, който според западното разузнаване е следствие от тежки загуби, руските сили са постигнали само скромен и трудно извоюван напредък в Източна Украйна през последния месец.

"Който успее да направи това, ще спечели войната", каза Музика.

Представянето на Украйна на бойното поле от сега до зимата може да определи посоката на войната, каза Нийл Мелвин, анализатор в мозъчния тръст RUSI, базиран в Лондон.

"Украйна трябва да убеди западните си поддръжници, че може да спечели (в битката) и да има импулс. Ако през този период те успеят да покажат, че могат да изтласкат руснаците назад и да запазят тази инерция, това ще бъде победа."

Но колкото по-дълго се протака войната, толкова по-големи стават рисковете от разделение на Запада по отношение на Украйна, тъй като по-високите цени на горивата, газа, електроенергията и хранителните продукти хапят.

"Всички икономически показатели вече се обръщат в негативна посока. Ще бъде по-трудно да се мотивират хората, които треперят в апартаментите си (да приемат трудностите), ако не се вижда, че Украйна печели", казва Мелвин, според когото тогава натискът за политическо уреждане може да нарасне, разделяйки както ЕС, така и военния алианс на НАТО.

Ядрена заплаха?

Тони Брентън, бивш британски посланик в Русия, заяви, че Западът "в някакъв момент" може да се наложи да "принуди украинците към някои доста неудобни компромиси", ако Киев не постигне някакъв пробив.

Той предупреди, че една ядрена Русия може да ескалира конфликта, ако бъде изправена пред унизително поражение.

"Ако изборът за Русия е да води губеща война, да загуби тежко и Путин да падне, или някаква ядрена демонстрация, не бих се обзаложил, че няма да избере ядрената демонстрация", каза Брентън.

Русия неведнъж е отхвърляла идеята, че ще й се наложи да използва тактически ядрени оръжия. Миналия месец Путин заяви, че Москва едва е започнала в Украйна, и предизвика Запада да я победи на бойното поле.

Самир Пури, автор на книгата "Пътят на Русия към войната с Украйна", заяви, че Киев рискува да бъде принуден да живее с фактическа подялба, като до една четвърт от територията му е под руски контрол, освен ако не успее да промени динамиката на войната.

"Смятам, че Русия може да се окопае за това в дългосрочен план и че разделението, за съжаление, е най-вероятният резултат в средносрочен план", каза Пури.

Други са по-оптимистично настроени.

"Смятам, че руската логистична система е изчерпана и скоро няма да се подобри", каза Ходжис, пенсиониран американски генерал.

"Ако Западът, начело със САЩ и Обединеното кралство, продължи да доставя това, което сме заявили, че ще доставим... Оптимист съм, че Украйна може да си представи, че ще успее да изтласка руснаците до линията 23 февруари до края на тази година."