Пред разцепление ли е НАТО заради военната помощ за Украйна?

Ако Русия наистина реши да предприеме мащабна контраофанзива, ще трябва да се вземат наистина сериозни решения за това накъде да завие българската външна политика. Тези решения ще бъдат съдбоносни и затова повече от всякога ние ще имаме нужда от редовно правителство. Ако военните действия в Украйна не бъдат прекратени до края на годината, това няма да разедини ЕС, но ще се отрази на единството на НАТО. Това каза доц. д-р Искрен Иванов, политолог, експерт по международна сигурност и управление на конфликти, в предаването "Светът е бизнес" на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Ивайло Лаков.

На въпроса дали България може да завие в посока, различна от евроатлантическата, гостът каза: "На този етап не смятам, че това е възможно, най-малкото защото 90% от българските политици, въпреки това, което казват, не възприемат алтернативата като действителна алтернатива. Виждате, че включително и президентът Радев, който има балансирана риторика, в крайна сметка, когато се стигна до помощта за Украйна, не наложи вето на този закон".

"Политиците разбират две неща. Първо, че извън колективната система за сигурност на НАТО, няма кой друг да се погрижи за сигурността на България. Ние оставаме изключително уязвими. А и нека да кажем, че тук има и други регионални актьори, които имат териториални претенции към нашата страна. Визирам примерно Република Турция", каза гостът.

Мястото на България е в НАТО и ЕС, защото нашата икономика е вързана с европейската. Напредъкът, който постигнахме като членка на ЕС и НАТО, от една страна ни гарантира икономическа сигурност, но и националната, заяви доц. Иванов. "Това го разбират и крайните русофили и другия лагер. Те не биха рискували. Хубавото е, че на този етап в България няма антиатлантическо и антиевропейско мнозинство".

По отношение на хода на войната в Украйна събеседникът каза, че нещата към момента се движат към промяна на стратегията на Русия. Стратегията, която показваше Русия, може да се нарече "стратегия на руската зима". Тя целеше да отслаби максимално Украйна - да ѝ спре тока, да я лиши от ресурси и по този начин да принуди украинците психологически да паднат. Тази стратегия не даде резулати и затова сега Москва се опита да я промени към стратегия на асиметрични настъпления. "Смяната в руското военно командване и назначаването на ген. Валерий Герасимов може по някакъв начин да затвърди руския контрол в тази област. Това означава, че всички опции, които има Москва, ще бъдат използвани", смята Иванов. 

Преврат в Русия, докато Путин е на власт, е малко вероятен, защото той е обединяваща фигура и ако не е начело на държвата, ще започнат процеси, които могат да завършат и с гражданска война. След като свърши конфликтът с Украйна, а тук не говорим за близък времеви хоризонт, политическата посока, в която Русия ще тръгне, едва ли ще бъде към сближаване с Европа, защото това ще означава ангажимент за разоръжаване, на какъвто руснаците няма да се съгласят. Те по-скоро ще намерят други съюзници, категоричен бе гостът.

Той добави, че Китай ясно е начертал червената линия и тя е неизползването на ядрено оръжие. Но през следващата година не е изключен конфликт в Тайван.

По отношение на Европейския съюз политологът не смята, че има заплаха политиката на Путин да вбие клин в западното единство, защото санкциите, които налага ЕС, са предимно икономически. Но по отношение на НАТО има заплаха.

Ако и през 2023 година не се намери решение на този конфликт, ако военните действия не спрат, ако Западът започне да изчепва стратегическите си ресурси, е твърде възможно съюзниците в Алианса да са поделят на две, обясни Иванов. "Първият лагер, начело със САЩ, Великобритания, Полша, ще настоява ние да продължим да изпращаме оръжия, включително тежко въоръжение в Украйна. Вторият лагер, големите европейски държави - Франция, Германия, в един момента ще искат да се преустанови това изпращане. Това разделение вече започва да става видимо", допълни гостът.

"Това, което иска да направи Западна Европа, е да сложи край на войната и да се върне към статуквото от преди войната, когато Европа взимаше газ от Русия - икономиката беше вързана с руската и китайската, а военна помощ получаваше от САЩ. Но това вече е невъзможно, защото след войната Русия няма да е същата".

Трябва да внимаваме конфликтът да не се разлее в посока Балканите или Полша, или Прибалтика, защото това означава НАТО да влезе във войната, алармира доц. Иванов. По думите му "няма рационален интерес да се разлее войната, но политически - има, защото Москва има нужда от някаква победа, с която да оправдае действията си пред гражданите".

Според него от рационална гледна точка няма полза войната да се води на два фронта, но от политическа гледна точка има. Това може да стане в две направления. По-неприятният вариант е това да се случи в посока НАТО, като най-уязвимият пункт е Прибалтика, след това Полша и след това Балканите. Другото направление е Нагорни Карабах, защото Грузия и Армения имат също желание да стават страни членки на ЕС и НАТО. Въпреки че там има руски миротворци, могат във всеки момент да пристигнат и чеченски военни части - ако Русия прецени, че статуквото там по някакъв начин е заплашено.

Турция би реагирала доста остро, но не трябва да забравяме, че тя не би се решила да влезе пряко в един такъв конфликт, защото това ще постави под въпрос ролята на НАТО в такава война, допълни гостът. "Тя е с вързани ръце", смята той.

Вижте целия коментар във видеото на Bloomberg TV Bulgaria