Войната в Украйна показа: ЕС е на фронтовата линия, зависим от Америка и уязвим?

Петъчната годишнина от нахлуването на Русия в Украйна показва свят, който е много различен от този, който някой би предвидил преди година. Украйна се съпротивлява и отвръща на удара, а Владимир Путин се изправя срещу Запада, който иска да бокира военният му натиск.

Но изминалата година също така показа, че още преди войната светът е бил разтърсен от преразпределение на властта и влиянието. Украйна разкри хронични руски слабости и така войната се ограничи до това да бъде проблем за Европа, а не за целия останал свят.

Спорът между Съединените щати и Китай е по-голяма заплаха, не само в политически и икономически аспект, но и защото възпрепятства усилията за справяне със значими общи предизвикателства, като например климатичната криза, смята Никос Констандарас, „Катимерини”.

През последните десетилетия борбата за международно влияние се водеше между Запада (Съединените щати и ЕС), Китай и Русия. Днес е ясно, че Русия не е играчът, който беше Съветският съюз. Тя е зависима от подкрепата на Китай и се е превърнала в източник на евтина енергия за Китай. Освен ако не използва ядрено оръжие, Москва не може сама да определя развитието на събитията на глобално ниво, за разлика от Вашингтон и Пекин.

Напрежението между двете свръхсили започна да нараства по време на президентството на Тръмп, когато Америка разхлаби връзките си със съюзниците точно когато Си Дзинпин заяви (юни, 2019 г.), че "Никоя сила не може да ограничи прогреса на китайския народ". Си подчерта, че това изисква "единно и силно ръководство", и се зае да установи хегемонията си над страната.

Европейският съюз, след като загуби Русия като доставчик на евтина енергия, не може да си позволи да загуби Китай като пазар и производител на евтини стоки. Но войната в Украйна очерта границите на европейската политика. Европейският съюз е на фронтовата линия на войната, зависим от Америка и уязвим от всичко, което се развие в конфликта между Съединените щати и Китай. Не е в интерес на Европа да бъде единствено на едната или другата страна. Ситуацията изисква силен ЕС, трета сила, която да помогне за постигането на баланс в света. И все пак противоречивите интереси на неговите държави членки, неговата политическа структура, превръщат Европа в сателит, а не в истинска сила./БГНЕС