Ще има ли Ден на победата за Путин във войната в Украйна?

Денят на победата на 9 май в чест на триумфа на Съветския съюз над нацистка Германия през 1945 г. все още е най-големият официален празник в Русия на Путин и крайъгълен камък на нейната идеология. Тази година Москва отново го отпразнува с пълномащабен военен парад на Червения площад и реч на Путин пред войските – все още се състоя, въпреки това, което руските власти нарекоха едва осуетена украинска атака с дрон срещу резиденцията на Путин в Кремъл миналата седмица (Украйна отрича да е замесена).

И все пак Русия рядко е била толкова далеч от каквато и да е победа, както е днес. Най-големият проблем на Путин е, че почти никой, освен неговото потиснато, послушно население, вече не се страхува от него.

Година и два месеца след пълномащабното си нахлуване в Украйна, руската армия е в пълна отбрана. След неуспехите миналата есен, при които загуби части от превзетата територия в района на Харков на север и района на Херсон в южната част на Украйна, армията прекара зимата, окопавайки се по 1000-километровата фронтова линия, като настъпателните действия бяха ограничени до неуспешни кампании с ракетни удари за разрушаване на енергийната инфраструктура на Украйна и челни атаки срещу украински укрепления в района на Източен Донбас. Там единственият повече или по-малко значим град, който нашествениците успяха да превземат, беше мъничкият Соледар. Въпреки че са силно притиснати, украинските сили в Бахмут, Маринка, Авдиевка и Въгледар все още се държат в различна степен.

Сега провоенните руснаци очакват украинската контраофанзива с известно безпокойство. В Telegram се разпространяват слухове за план за изстрелване на рояци от състезателни дронове, купени от украинци в Китай, срещу руските окопи. Украинските войски се струпват в множество точки на прекалено разтегнатия фронт - правдоподобна заплаха, която предполага, че те ще се опитат да пресекат широкия Днепър, за да отрежат основното завоевание на Русия в тази кампания, сухопътния мост към Крим. Игор Гиркин, известен още като Стрелков, ветеран от руската кампания срещу Украйна през 2014 г. и сега националистически критик на Кремъл, току-що предрече за първи път с толкова много думи, че Русия ще загуби войната.

„Дори за „достойно, нефатално поражение“ (при което враговете се отказват от плановете си за пълно разбиване на Русия и ликвидиране на нейния суверенитет) ще трябва да се борим дълго и упорито“, написа Стрелков в своя канал в Telegram, прочетен от почти 800 000 абонати.

Не само „разгневените патриоти“ от рода на Стрелков смятат, че нещата не вървят както трябва. Изтекли записи, за които се твърди, че са частни разговори с участието на видни руски бизнесмени, разкриват безпомощен гняв, ако не към самата инвазия, то към неумелото ѝ управление от Кремъл и към дългосрочните щети, нанесени на международните връзки на руската бизнес общност.

Обикновените руснаци послушно казват на анкетьорите, че подкрепят така наречената „специална военна операция“ в Украйна. В края на краищата изразяването на противоположното мнение може да струва скъпо, както показват хиляди съдебни решения срещу противниците на войната. Но когато им бъдат зададени по-конкретни въпроси, мнозинството показва нежелание да дари дори малки суми пари на армията и очаква скоро нова вълна от мобилизация - знак за песимизъм относно напредъка на войната. Комбинираните усилия на пропагандната машина и репресивния апарат не успяха да убедят повечето руснаци, че имат реален залог в инвазията: концепцията за екзистенциалната война на Русия срещу Запада може да е привлекателна на някакво, но не и на лично ниво.

Длъжностни лица в руските региони, особено в близките до Украйна, също са все по-притеснени, тъй като безпилотните самолети, артилерията и партизанските атаки от Украйна зачестяват. Миналата седмица два влака бяха дерайлирани от бомби в района на Брянск, а граничните градове и села вече са почти рутинно обстрелвани. В няколко такива региона съображения за сигурност наложиха отмяната на парадите за Деня на победата.

Дори най-активните участници в нахлуването, командирите на руските редовни, полуредовни и нередовни сили, едва ли са единни пред лицето на украинската съпротива. Миналата седмица Евгений Пригожин, основател на наемната армия "Вагнер", се появи във видео на фона на труповете на хората си, заплашвайки да изтегли силите си от Бахмут, освен ако доставките на боеприпаси от армията не се увеличат. Висшите командири, за които Пригожин каза, че умишлено лишават "Вагнер" от артилерийски снаряди, ще „изядат вътрешностите на нашите бойци в ада“, изръмжа той.

Въпреки че Пригожин оттегли заплахите си – но не и реториката си – след като очевидно получи някои обещания от редовното военно командване, суровите му атаки срещу генералите не миришат на увереност в руска победа.

На глобалната политическа сцена Русия се провали в усилията си да изгради подкрепа за антизападна коалиция от нововъзникващи нации в Азия и Африка, за да противодейства на решителната западна подкрепа за Украйна. По-рано този месец Индия и Китай, предполагаемият стратегически партньор на Русия, гласуваха за резолюция на ООН, която, наред с други неща, описва Русия като агресор и изразява загриженост относно по-нататъшни експанзионистични действия от нейна страна. Въпреки че по-късно Китай отрече да подкрепя конкретния език, гласуването след телефонния разговор на китайския лидер Си Дзинпин с украинския му колега Володимир Зеленски няма да се тълкува в Кремъл като приятелски жест - особено след като военна помощ от Китай не идва и големите китайски компании не са склонни да доставят на Русия електрониката, която тя вече не може да купува от Запада поради санкциите.

Друг потенциален съюзник, Южна Африка, предупреди Кремъл, че ще трябва да изпълни заповедта на Международния наказателен съд за ареста на Путин, ако той присъства на среща на върха там през август; Южна Африка тихомълком предложи Путин да участва чрез видео връзка.

Дори бившите проруски лидери на постсъветските страни действат по-независимо. Лидерите на Армения и Казахстан изглежда са забравили, че наскоро са имали нужда от руска военна подкрепа в заплашителни ситуации; те открито търсят съюзници другаде. Съобщава се, че те са приели поканите на Путин за тържествата на 9 май в Москва - няколко постсъветски лидери ще бъдат единствените чуждестранни високопоставени лица, които ще присъстват - но те предимно хеджират залозите си, вместо да демонстрират солидарност с руския диктатор.

В резултат на инвазията Русия сега граничи само с открито враждебни нации (като новоприетия член на НАТО Финландия) или страни, които смекчават подкрепата си за войната на Путин.

Дори очевидната устойчивост на руската икономика — БВП се очаква да възобнови растежа си през четвъртото тримесечие на 2023 г., според консенсусната прогноза на Bloomberg — означава по-скоро липсата на пълно поражение, отколкото победа: приходите от износ са се свили и традиционните пазари са загубени.

Накратко, Путин няма какво да празнува в Деня на победата: само за една година на престъпна, братоубийствена, зле замислена и лошо ръководена военна кампания, той сам върна Русия назад във всяко едно отношение. Най-лошото от всичко за един диктатор, който разчита на заплахи и насилие, за да поддържа статута на руската държава у дома и в чужбина, е, че способността му да поставя червени линии непрекъснато ерозира. Атаките срещу руска инфраструктура и обществени личности – най-скорошна бе атентат срещу известния провоенен автор Захар Прилепин, който едва оцеля след експлозия на автомобил миналата седмица – не са предизвикали какъвто и да е страховит ответен удар. Русия също е загубила способността си да обуздава васалите си от бившия СССР и нейната роля спрямо големи азиатски, латиноамерикански и африкански нации все повече прилича на молител, а не на глобален център на сила.

Очертава се ясно разминаване между униженията, които могат да бъдат поднесени на Русия на и извън бойното поле, и нейната способност да реагира: ядрен удар би бил непропорционален на претърпените обиди - и освен този последен коз, Путин може да не разполага с много, освен празни заплахи. Вместо набор от ескалиращи опции, той изглежда способен само на, буквално, ядрената опция - такава, която може да обрече режима му, а може би и самата Русия, като прикани към съразмерен отговор. Прибягването до този последен, отчаян акт не би донесло победа при никакъв сценарий.

Какво тогава би могъл да каже Путин на Русия и света в Деня на победата през 2023 г. – в действителност, ден за обмисляне на поражението? Отговорът е, че думите му вече нямат значение. Спечелването дори на краткотрайна, локализирана победа изисква действие и украинската контраофанзива скоро ще покаже на какво, ако изобщо е способна Русия на Путин, в този аспект.

Анализът на Леонид Бершидски е публикуван на сайта на Bloomberg TV Bulgaria. Бершидски е базиран в Берлин руски журналист, издател и колумнист за Bloomberg. Tой е първият главен редактор на руския вестник "Ведомости".