Кой кого? Изкуственият интелект срещу джебчиите в магазините

Може ли изкуственият интелект да сложи край на кражбите в магазините? Японската компания Vaak твърди, че след тестовия период на първия й  софтуер, джебчиите намалели със 77%.  Неговата работа включвала да сравнява лицата на хората в магазина със снимки от директорията си с криминално проявени.

Сега обаче технологията ще отиде още по-далеч. VaakEyе е подобрената версия на първия софтуер, носещ името на компанията – Vaak. Той не само ще рови из директивите с криминално проявени, но ще може да разчита физиономиите и подозрителните действия на хората и ще дава сигнал на продавача да реагира.

Основателят на компанията Рио Танака казва пред BBC, че е "нахранил“ алгоритъма със 100 хил. часа информация, за да може той перфектно да разпознава мимики, движения и дори да преценява техните дрехи.

VaakEyе вече следи за реда в близо 50 магазина в Япония, но скоро може да се разпространява по целия свят. Ако данните на Vaak са верни и той намалява джебчиите със 77%, то глобалните загуби от кражби по света драстично ще намалеят. Според Global Shrink Index, само през 2017 година икономиката е загубила близо 34 милиарда от кражби в магазините.

Естествено, когато става дума за изкуствен интелект, въпросите свързани с етиката са много. Трябва ли хората да бъдат следени по този начин?

"Въпреки стимула да предотврати кражбите, законно ли е или дори морално този софтуер да попречи на човек да влезе в магазин само заради разсъжденията на един алгоритъм?“, пита анализаторът Мишел Грант от Euromonitor. Според създателя на VaakEyе това далеч не е работата на програмата му.

"Това, което правим ние е да предоставим информация на продавача за човек, чието държание е подозрително. Не софтуера, а магазинерите решават кой е престъпник“, отговаря Танака.

Но въпреки уверенията, именно това притеснява организацията за защита на човешките права Liberty, която се опитва да забрани технологиите за разпознаване на лице на територията на Великобритания. Те имат и други резерви относно софтуерите – често алгоритмите съдят по цвят на кожата и пол, което, според Liberty, води до дискриминация.

Танака има отговор и на това – Vaak разпознава действия и мимики и далеч не се интересува от расата или пола на човек. Така че проблемът дискриминация не съществува. Ала от Liberty остават скептични. 

"При технологиите, които разчитат на алгоритъм – най-вече тези, свързани с човешкото държание – вероятността от дискриминация винаги съществува.  Хората са тези, които трябва да учат алгоритъма, какво е подозрително“, твърди Хана Коучман, президент на организацията.

Тя открива и още проблеми пред VaakEyе, един от които е: Съгласни ли са гражданите да бъдат заснемани?

"Наясно ли са хората какво се случва? Съгласили ли са се? Били ли са принудени да се съгласят? Какво се случва с информацията? Как тя ще бъде защитена? Може ли да се споделя?“, пита Коучман.

Според експертите, хората са склонни да забравят за съображенията си и да използват технологията за лицево разпознаване при плащане например, но само ако са наясно, че софтуера се използва. Рио Танака не отрича, че магазините трябва да сложат предупреждение на витрините си, че  VaakEyе се използва, за да могат онези, които не искат да бъдат заснемани, да не влизат в тях. Но къде ще пазаруват те, когато технологията залее целият свят?