Кръстосана трансплантация сроди семейства от България и Турция

Два човешки живота са спасени, а две семейства от България и Турция остават свързани завинаги след размяна на бъбреци и кръстосана трансплантация. Трансплантациите и при двамата пациенти са успешни и бъбреците функционират съвсем нормално, съобщава хирургът проф. Хамди Каракаялъ, ръководител на Центъра за трансплантации в болница Acibadem Altunizade в Истанбул.

„Кръстосана“ бъбречна трансплантация се прилага при пациенти с хронична бъбречна недостатъчност, които имат донор, но без нужната съвместимост. Такъв е случаят при Ибрахим Емин от Добрич и Халиме Ерик от град Вон в съседна Турция. Двамата живеят на диализа и се нуждаят от присаждане на здрав бъбрек, но нямат нужната съвместимост със съпрузите си, които са готови да им дарят свой бъбрек. Когато се „кръстосат“ обаче, т.е. разменят се между семействата на двамата нуждаещи се, органите са съвместими и дават шанс на двама души да продължат живота си пълноценно.

Въпреки кръстосаната трансплантация: Мариян отново на хемодиализа

51-годишната Халиме Ерик има 12 деца и 30 внуци, за които се грижи всеотдайно, преди да чуе диагнозата бъбречна недостатъчност. За съжаление, никой от голямото им семейство няма нужната съвместимост, за да й дари свой бъбрек.

Ибрахим Емин от Добрич също живее на диализа в очакване на трансплантация. Съпругата му Сатифе Емин е готова да му дари единия от двата си здрави бъбрека, но двамата нямат нужната съвместимост. Новината, че са намерили подходяща двойка за кръстосана трансплантация в съседната държава, носи надежда и на двете семейства. Така бъбрекът на Завит Ерик от Вон е присаден на Ибрахим Емин от България, чиято съпруга Сатифе Емин дарява своя бъбрек на Халиме Ерик, жената на Завит.

„Щастлива съм, че възстанових здравето си. Чувствам се преродена. Сега мога отново да се грижа за внуците си“, казва Халиме Ерик.

51-годишният Ибрахим, който получи втори шанс за живот с бъбрека, дарен му от Завит Ерик, коментира: „В България не се извършват кръстосани трансплантации. Всички бяхме обнадеждени, когато ни казаха, че има подходящ донор за мен в Турция. Сега г-н Завит и семейството му са част от нашето семейство. Много съм щастлив. Преди нямах сили дори да си вдигна ръката. Поддържаха ме с диализа, но непрекъснато се чувствах изморен и потиснат“.

Бъбречната недостатъчност често се развива незабелязано, без симптоми, което затруднява откриването й в ранен етап. Затова и засегнатите от хронична бъбречна недостатъчност са повече, отколкото се смята. Всяка година около 3500 души в България и близо 70 000 в Турция се лекуват с хемодиализа. „Диализата е жизненоважен лечебен метод, но да живееш свързан с машина три дни от седмицата влошава значително качеството на живот. Освен това, апаратът не може да замени изцяло функциите на здравия бъбрек, затова се препоръчва бъбречна трансплантация“, обяснява проф. Хамди Каракаялъ.

Присаждането на здрав орган е единственото трайно и животоспасяващо решение за пациенти в крайна фаза на хронична бъбречна недостатъчност.