Лунно бедствие: Речта на Никсън, ако Аполо 11 беше неуспешна

"В случай на лунно бедствие..."

Точно преди 50 години, Нийл Армстронг, Майкъл Колинс и Едуин "Бъз“ Олдрин стъпват на Луната. Хората на Земята в далечината ликуват. Прегръщат се и се радват.  Но в една зала няколко души очакват най-лошото да се случи – мъжете, стъпили за първи път на Луната, никога да не се върнат обратно на родната си планета.

Преди 50 години за президента на САЩ е подготвена реч, в случай че се случи най-лошото лунно бедствие.

"Съдбата отреди, че мъжете, които отидоха на Луната, за да я изследват с мир, ще останат на Луната, за да почиват в мир."

"Тези смели мъже знаят, че няма надежда да се върнат обратно. Но също така знаят, че тяхната саможертва дава надежда за човечеството", гласи речта. След думите по адрес на Армстронг, Колинс и Олдрин, щял да дойде и редът, в който президентът телефонира на всяка една от "бъдещите вдовици", а след това Никсън трябвало да даде указания на духовник, който да опее мъжете.

"Свещеникът трябва да предприеме същата процедура като при погребение в морето, като изпрати душите им "в най-дълбоките дълбини", завършвайки с Господната молитва", гласи речта.

Астронавтите трябвало да приемат съдбата си. А тяхното изоставяне на Луната щяло да завърши или със смърт в следствие на глад, или със самоубийство.

Но дори и изходът от мисията Аполо 11 да се окажел фатален, речта на Никсън предполага, че човечеството ще направи нов опит за завръщане на своя спътник.

"Други ще ви последват и този път ще намерят пътя към дома. Търсенето на човека няма да бъде прекратено. Но тези мъже бяха там първи и завинаги ще останат в нашите сърца“, е трябвало да каже президентът.

Нийл Армстронг, Майкъл Колинс и Едуин "Бъз“ Олдрин се завръщат успешно и вместо тягостна реч, Никсън прави приповдигнато поздравление по телефона, предавано по телевизиите по цял свят. Цялото човечество ликува, защото както президентът има късмет да каже:

"Благодарение на това, което направихте, небесата вече са част от света на човека.“