Майкъл Шийлдс проговори: За ареста у нас, павето и бармана Мартин

"Все едно не са минали десет години. Има седмици, дори месеци, в които не мисля за това, което се случи. Тогава виждам нещо по телевизията за затвора и казвам на жена си: "Не е точно така.“ А тя ми отговаря: "От къде си толкова сигурен? Оу...“

През 2005 година Майкъл Шийлдс се връща от Истанбул, където е станал свидетел на онези 15 минути, които шокират света.

Любимият му отбор Ливърпул побеждава Милан след като губи с 3:0 през първото време.

На връщане от Истанбул, Шийлдс посещава курорта Златни пясъци. Всъщност, много от феновете на Ливърпул са там. Една от вечерите става сбиване. Барманът Мартин Георгиев е пребит и ударен с камък по главата. Нараняванията му са тежки.

Тази нощ Майкъл Шийлдс е измъкнат от леглото си от полицията. Наредено му е да се облече и е арестуван.

"Бях толкова наивен. Мислех си: „Хайде да приключваме с това бързо", казва Шийлдс пред Independent.  - Когато си млад не си наясно какво се случва. Толкова бях глупав, че когато полицаят ме събуди и ми каза да сложа блуза с определен цвят, аз го направих. Бях тийнейджър.“

Шийлдс е отведен в районното, където, по думите му, полицаите казват на свидетелите да посочват него от редицата заподозряни. През цялото време той си мисли, че всичко ще приключи скоро. Но всъщност минават 4 години преди да е свободен отново.

Когато Георигев се събужда от комата, в която е изпаднал, той също посочва Шийлдс като своя нападател.

"Изпитах смесени чувства, когато жертвата ме обвини. Можех да видя белега на главата му, беше ужасяващ. Тогава ме посочи с пръст, а аз не можех да повярвам. Стоях в съда и се опитвах да му привлека вниманието и да кажа: "Знаеш, че лъжеш!“, спомня си Шийлдс.

Но той се опитва да си обясни реакцията на Георгиев: "Когато се събуди, лицето ми беше навсякъде по вестниците. Полицията му каза, че съм аз. Хората вече ме бяха идентифицирали. Бях му ядосан по онова време. Но това е тъжно, защото той беше най-голямата жертва от всички.“

15 години – това време трябва да прекара Шийлдс в затвора.

“Центърът за задържане беше архаичен – нямаше прозорци, условията бяха лоши. Беше като в "Среднощен експрес“. Кожата ми беше станала жълта. В затвора беше по-добре, но най-тежкото бе, че ме местиха в различни, изправях се пред неизвестното. Всеки затворник ще ви потвърди това“, обяснява Шийлдс.

Той казва, че през първите години не бил ядосан. По-скоро се питал как му се е случило това.

"Получавах писма, които ми разказваха за подкрепата, която получавам у дома. Но в България бях злодея. Когато научих достатъчно от езика, за да чета вестници, видях как ме описват като чудовище, хулиган“, казва Шийлдс. По-късно той е екстрадиран във Великобритания, където да излежи останалата част от присъдата си. Обстановката е съвсем друга.

"Имаше правила и регулации“, казва той.

И докато фенът на Ливърпул е изпаднал в дълбока апатия, семейството му продължава да се бори. На 9 септември 2009 година усилията им се увенчават с успех – Шийлдс се превръща в първият британски гражданин, осъден в чужбина, който е помилван от британските власти.

"Стана изневиделица. Дадоха ми два часа. След това вече бях на свобода“, спомня си мъжът. Но дори свободата е предизвикателство за него.

"Умствено, все още бях на 18. Всички бяха продължили с живота си, но не и аз. Намерих си работа през ноември. Трябваше ми. Живеех забързано в продължение на година. Не можех да седна и да гледам телевизия. Родителите ми искаха да говоря с терапевт за случилото се, но бях твърдоглав. Опитвах се да забравя.“

Днес, Шийлдс има жена и две деца. Признава, че понякога мисли за Георгиев, човекът, чийто живот също се променя на 14 май 2005 година.

"Той беше жертвата. Платихме 80 хил. паунда глоба. Семейството постоянно събираше пари. Чудя се колко ли от тях той е видял? И как това се е отразило на живота му? България е място, ръководено от парите. Всичко в затвора се въртеше около парите. Цялото им общество е построено около това. Надявам се парите да не са поставили мишена на гърба му“, казва Шийлдс пред Independent.