Асансьор до Луната - можело и да стане и не било скъпо?

Феновете на научната фантастика отдавна са запознати с идеята за асансьор до космоса, който е напълно невъзможен с наличната ни технология. Но двама учени смятат, че са намерили алтернатива за асансьор, но само до Луната, пише Tech Crunch.

Идеята за космическия асансьор за пръв път е спомената от Артър Кларк в книгата му "Фонтаните на рая" от 1979 г. Там той говори за кула, която да е толкова висока, че да стигне космоса. Така нямало да се налага да се пращат кораби в орбита, а всякакви материали да се слагат в този асансьор и като стигнат върха (на около 42,000 км разстояние), вече ще са извън земната гравитация.

Начинанието може и да звучи забавно, но има един проблем - подобна кула трябва да е толкова силна, че да поддържа едновременно и собствената си тежест, и тази на противотежестта в другия край. За сега не е известен подобен материал, който да издържи. И така този асансьор си остава в научната фантастика на Кларк.

Обаче двама астрономи от университетите в Кеймбридж и Колумбия, САЩ, не се примиряват и смятат, че са намерили алтернатива на таози асансьор. Даже са му измислили име - Spaceline.

Те смятат, че концепцията за заковаването на такъв космически асансьор на земната повърхност е грешна. Предложението им е за кула или кабелжв обратната посока - от повърхността на Луната до геосинхронната орбита около планетата ни. Името ѝ идва от факта, че такава орбита се използва само при извеждането на космически апарати.

Учените Зефир Пенойр и Емили Сандфорд обясняват в своя документ, че представянето на концепцията за лунния асансьор лежи само на математически и физически параметри. Смятат и че пренебрегването на тази идея може да е основна пречка в развитието ни като вид в нашата галактика. С други думи, направили са сметките и явно излизат. И сумата би била само няколко милиарда долара.

Spaceline би приличала повече на много дълга кука в небето, отколкото на кула. Много тънък и здрав материал (с дебелината на молив) би се разпростирал на разстояние от около 360,000 км - от Луната до безпасно място над Земята, където няма да пречи на сателитите и няма да навлезе в атмосферата ни.

Всеки желаещ да се разходи до Луната просто ще трябва да стигне до правилната височина в орбита и да се "синхронизира" с единия край на Spaceline, където може би ще има подобие на космическа станция. От там задвижването към Луната може да стане със захранване от слънчевата енергия, за да се изключи нуждата от гориво. След това би трябвало да ги чака меко пристигане в лунната орбита или кацане на друга космическа станция (ако си я построим).

Важно е да се отбележи, че Spaceline би минавала през точката на Лагранж, където на практика има нулева гравитация и няма други физически смущения, т.е. изграждането и съхранението на тази линия би било без големи космически затруднения.

Учените не смятат, че са намерили перфектното решение, но твърдят, че тази теория е много по-реалистична, отколко тази от книгата на Кларк. Винаги има опция и някой просто да е объркал числата. Но може би самото споменаване на тази теория ще вдъхнови някой от световните милиардери с афинитет към космоса да финансира този лунен асансьор.