В Куба ужасени: Ще се повтори ли "Специалният период"?

Вчера Хавана се събуди с дълги опашки на автобусните спирки и на бензиностанциите, ден след официалното съобщение за недостиг на гориво и на икономически мерки, които напомнят на кубинците мрачните времена на "Специалния период", икономическата криза през 90-те години на 20-и век.

"Дали съм притеснена? Ужасена съм!", възкликва Катя Морфа, 36-годишна, която е станала призори, за да отведе Лусия, 7-годишната си дъщеря, в училището на два километра от дома им.

"Когато се обявяват мерки от подобен характер, нас кубинците ни побиват тръпки от главата до петите, защото е неизбежно да си помислим за мрачните и много тъжни дни на Специалния период", добавя тази майка, която учи социални комуникации, но работи като сервитьорка в частно кафене, една по-доходно работно място.

"Специалния период" обозначава тежката икономическа криза, през която премина Куба през 90-те години, след разпадането на СССР, който тогава беше основният й финансов поддръжник, пише Франс прес.

Споменаването му остава травмиращо за голяма част от населението: страната се сблъска с недостиг на гориво и храни, което доведе до появата на нелечими болести като полиневрита, причиняван от недохранването, и от емиграцията на 45 000 жители на острова през 1994 година.

В сряда вечерта президентът Мигел Диас-Канел увери, че сегашната ситуация е "конюнктурна и засяга само енергетиката". Преди всичко, той подчерта, "Не сме в Специален период".

Неговият тон, който целеше да звучи успокоително, очевидно не беше достатъчен, защото веднага след края на телевизионното му изявление мнозина се насочиха към бензиностанциите, за да заредят догоре, притеснени от съобщението, че до събота няма да има доставки на гориво в страната.

За Хавана виновникът за тази криза е Вашингтон, който затяга своето ембарго, наложено още през 1962 г., за да накара Куба да се откаже от подкрепата си за правителството на Николас Мадуро, особено като налага санкции на корабите, транспортиращи към острова петрол от Венецуела, негов основен доставчик на "черно злато".

Президентът обеща връщане към "относително нормална ситуация" следващия месец и подчерта, че страната в момента е "по-силна", отколкото в момента на настъпването на "Специалния период", защото е диверсифицирала икономиката си, като вече основният й търговски партньор е ЕС.

"Дано да има право и това да се окаже конюнктурно, защото той прави всичко по силите си", признава Висента Креспо, 63-годишна, която държи щанд за продажба на кафе и цигари в старата част на Хавана. "Но има много неща, които не зависят от добрата му воля", отбелязва тя.

По-песимистично настроена, Катя Морфа има впечатление на дежа вю: "Това, което виждаме, е че поемаме по същия път, който ни отведе до другата криза", тази през 90-те години. Гласът й прави пауза, когато споменава това изпитание, през което е преминала на възрастта, на която днес е дъщеря й. "Прекъсвания на тока, които траеха с часове, лошо хранене, липса на всякакви стоки, болести. Не искам Лусия да преживее това".

Според Енрике, 22-годишен студент, подобни новини е трябвало да се очакват, защото "знаем за трудностите на Венецуела", която е от жизнено значение за Куба, която трябва да внася 60 на сто от горивото, което потребява.

Но това показва, че "ние сме наистина уязвими, един танкер не успява да пристигне и страната го усеща", добавя младежът, който не иска да съобщи фамилното си име.

Идеята, според което Куба се връща към злощастният период на 90-те години, притеснява и Хосе Марти, 69 годишен метач, но дори ако "страната е изправена пред големи проблеми", кубинците "ще издържат", обещава той.

"Дори ако трябва да ходя пеша на работа, аз бих умрял за тази революция", твърди мъжът, носещ същото име като героя на кубинската независимост.

Висента Креспо също иска да се бори, но си казва, че нейната страна се е променила много. "През 90-те години имаше много солидарност, но днес Куба е различна, има много мързел, липса на солидарност. Днешна Куба е ужасно егоистична".

/БТА/