Любов, ревност и... отрязани ръце. Русия и кризата с домашното насилие

В един сив следобед, Мария Грачева води синовете си да си играят на детската площадка. Докато те се пързалят на пързалката, тя споделя: "Много са независими за възрастта си. Знаят, че не мога да им завържа обувките или да им закопчая якето, за това се научиха да го правят сами.“

На 11 декември 2017 година Мария се превръща в жертва на домашен тормоз. Съпругът й, Димитрий, й предлага да я закара до работа. Вместо да тръгне към офиса на Мария обаче той подкарва колата в обратната посока – към гората. Там паркира край пътя, издърпва я от нея, вади брадва и отсича и двете й ръце. След това Димитрий откарва Мария в спешното отделение на болницата в Серпухов и се отправя към полицейското управление, където признава за деянието си. 

Мария и Димитрий се срещат в училище и стават двойка след като завършват колежа. През цялото време са били щастливи, въпреки че той се палел от дребни неща. Понякога Димитрий казвал, че ще я убие ако някога разбере, че му изневерява. Всичко се променило, когато Мария започнала работа в рекламния отдел на местен вестник. Димитрий можел да си намери работа само като шофьор на камион. Той ревнувал от успеха на съпругата си и от колегите й от мъжки пол. У дома бил дистанциран и студен.

Мария му предложила да се разделят. Той я игнорирал. Когато отишла при него с документите за развод, той я пребил. След няколко дни я заплашил с нож, а тя се отправила директно към полицията.

"Полицаят ме накара да подам жалба и ми каза, че ще се свърже с мен след 20 дни. Отговорих му, че за 20 дни той може вече да ме е убил 20 пъти“, споделя Мария пред BBC. Полицаят бил категоричен – жените често подавали оплаквания, за да ги оттеглят малко по-късно. Това усложнявало работата им. Защо трябвало да се забъркват?

Пет дни след това Димитрий реже ръцете на Мария. Лявата й ръка е открита в гората и след операция, продължила девет часа, е зашита отново. Краудфъндинг кампания събира 6 милиона рубли за протеза, която е изпратена от Германия.

Мария публикувала книга за случилото се. Тя не искала подобна медийна слава, но за да е сигурна, че Димитрий ще влезе в затвора, тя трябвало да направи случая публичен.

Мария не е сама. А преди две години руският парламент реши да намали наказанията за домашно насилие. Въпреки, че Русия не води статистики за това колко жени са станали жертва на домашен тормоз, вътрешното министерство е категорично, че 40% от случаите на агресия в страната стават у дома. Домашното насилие убива хиляди жени в Русия всяка година.

Според активистите, в Русия има криза с домашното насилие, но „сериозният проблем винаги е замитан под килима“. А през последните години, решенията на правителството предизвикват масови протести.  Първо, заради облекчаването на присъдите и второ – заради желанието трите сестри, Кристина, Ангелина и Мария, които убиха баща си, който ги тормозеше, да бъдат пратени зад решетките.

"Децата ми страдаха. Той ги измъчваше, а те просто се защитиха. Нямаха друг избор“, казва майка им . Близо 300 хил. души са подписали подписката, която настоява сестрите да бъдат освободени. Сред техните поддръжници е и активистката от Pussy Riot Мария Альохина. По думите й, 80% от жените, които е срещнала в затвора, са били жертва на домашно насилие и накрая просто им е дошло до гуша.

И за политиците в Русия домашното насилие е тема табу. През 2016 година малко изключение прави Оксана Пушкина, която става част от кабинета на Путин. Защитата й на правата на жените обаче я превръщат в бунтар.

Сега, тя се бори законът от 2017 година да бъде отменен и да се създаде нов, адресиращ специално домашното насилие. Сред нейните предложения са – ограничителна заповед, за да бъдат държани престъпниците далеч от жертвите си, нещо, което до сега не е съществувало в Русия. Пушкина предлага още мерки срещу сексуалното посегателство и стъпки, които да промотират равенство между половете. Но тя среща сериозна опозиция и всекидневна омраза.

Повече от 180 църкви и семейни организации са подписали отвореното писмо, изпратено до Путин, с молба предложенията на Пушкина да бъдат спрени. Според тях това е "краен феминизъм“, подтикнат от "чужди агенти“.

Според бизнесмена и консерватор Андрей Кормукин, законът ще доведе до "геноцид на нормалното семейство“. Дори и жените мислят така. Парламентарният член Елена Мизулина казва, че "жените са слаби същества и не трябва да се обиждат, когато някой ги удря“. Всъщност, според много от руснаците, ако мъжа бие една жена, то той я обича.

За да покажат, че не е така, Елена Калинина и екипът й създават виртуална игра за двойката Настя и Кирил.

Играчите трябва да избират как Настя ще реагира на обидите и физическите нападки на Кирил. В един от сценариите, тя звъни на полицията, но властите не взимат обаждането й на сериозно. Настя умира, а виртуалната игра всъщност дори не е измислица – базирана е на истински случай.

Прекалено често, полицията е част от проблема. Мария казва, че когато жени й пращат писма с молба за съвет, тя не ги праща в полицията, защото знае, че "те няма да помогнат“. Когато Аурелия Дундук подава молба срещу съпруга си, който я бие, полицията я къса пред него.

Анна Верба си спомня дъщеря си Алюна. На 5 януари съпругът й я пробожда 57 пъти, а след това отива в полицията. Окървавеното тяло открива 7-годишният й син.

"Той не знаел какво да направи – да звънне в полицията или на линейка. Накрая звъннал на баща си, защото той е полицай“, разказва Анна. Момчето отишло в стаята си и се свило уплашено на леглото с кучето.

Съпругът на Алюна, Сергей, получил 9 години затвор, защото имал малко дете сираче и самият той бил полицай.

"Значи детето ти е сирак заради теб, а това се счита за причина присъдата ти да е по-кратка“, пита Анна.

Въпреки че е убиец, родителските права на Сергей не са отнети и той отново ще прибере малкият Никита, когато излезе от затвора. „Той много се страхува от това. Пита ме: Бабо, къде ще се скрием, когато татко излезе на свобода?“, казва Анна.

Лятото, преди Алюна да бъде убита, мъжът й я завел на разходка в парка, за да се реваншира заради поредния семеен скандал. Изведнъж той вади нож и го опира в гърлото й. 28-годишната жена се оплаква в полицията, но е принудена да оттегли жалбата от колегите на съпруга си.

"Той дойде, падна на колене пред нея, целуваше краката й и молеше за прошка. Каза, че я обича. Че няма никога повече да направи такова нещо. Пет месеца по-късно я уби, казва огорчената Анна. - Колко още млади момичета трябва да са нарязвани, пребивани до смърт, само защото убийците остават ненаказани?