Разпадът на ЕС – не е немислим, но не е и благоприятен за Русия

Вчера президентът на Русия Владимир Путин даде точна прогноза за разпада на Европейския съюз. Според него, до 2028 година краят на ЕС ще е дошъл, а много държави от Източна Европа ще са поели по пътя на Великобритания.

Според Дмитрий Бавирин, доскоро подобно нещо бе сякаш немислимо, а сега изглежда съвсем вероятно. Най-вероятно обаче разпада на ЕС няма непременно да е добра новина за Русия.

"Когато Владимир Путин казва, че разпадането на ЕС може да не приключи с Великобритания, това изобщо не е злорадство, напротив: Русия не пожелава на Евросъюза такава участ, а иска "предсказуем и разбираем партньор". Има си причини за това", пише Бавирин във вестинкик "Взгляд", цитиран от БТА.

В своя материал, той обяснява за връзката на Русия с ЕС и как "кръвоносната им система е до голяма степен обща".

"В наш интерес е всичко да се запази и да функционира ефективно - подчерта руският държавен глава. - Следим с тревога какво се случва там, тъй като съществена част от златновалутните ни резерви са номинирани в евро и за нас, независимо от спада в търговския обмен след различните санкционни решения, ЕС си остава най-големият търговско-икономически партньор."

С други думи, тръгне ли ЕС да се разпилява като къщичка от карти, сериозно и неизбежно ще пострадат не само икономиките на страните членки, а и тази на Русия: кръвоносната им система вече до голяма степен е обща - и не става дума само за газа.

Друг въпрос е, че според Путин тъкмо икономиката може да стане фактор за дезинтеграция в ЕС. Той не говори за икономическа криза, а за икономическия ръст по източните граници на ЕС - там просто ще превъртят от охолство.

Логиката тук е прозрачна: докато Брюксел финансира разнообразни програми за развитие и предоставя преки дотации на източноевропейските страни в стремеж да изглади контрастите, намалявайки изоставането на бившите участнички във Варшавския договор от "стара Европа", за Полша, Унгария и останалите е изгодно да бъдат в състава на ЕС.

Но щом само се превърнат от реципиент в донор и се наложи да дават назаем собствени средства, подкрепяйки изоставащите, тези страни може да изгубят всякакво желание за членство в ЕС. Развитие, което е абсолютно неизбежно - въпросът опира само до време и Брекзитът очевидно ще ускори нещата, тъй като Великобритания бе сред страните донори.

В момента икономиката на Източна Европа общо взето расте по-бързо от тази на Запада с изключение на държавите джуджета и офшорна Ирландия, която е сред днешните лидери. В бившия "съветски блок" годишното увеличение е 3 до 5 на сто, по на Запад - в най-добрия случай 2 процента, а в най-големите икономики около един процент. За това естествено допринася и ефектът на "ниския старт", но изоставащите упорито наваксват и очевидно напредват.

Ако оставим настрана сравнително преуспяваща Естония, най-добре се справят Унгария (точно там има ръст от 5 на сто), Полша, Чехия и Словакия, където населението вече получава високи или поне задоволителни доходи. По чудно съвпадение тъкмо тези държави формират собствено политическо обединение - твърд опонент на официален Брюксел.

Говорим за Вишеградската група, създадена още през 1991 г. По ирония на съдбата членките й се обединиха тогава, за да вървят заедно към ЕС и взаимно да се подкрепят по пътя. Времената обаче се смениха: сега четворката остро критикува Брюксел заради миграционната му политика, а еврочиновниците - за "необоснована намеса в работите на суверенни страни", тоест в техните собствени.

В три от четирите държави властта вече е в ръцете на евроскептици. В Полша управлява партията "Право и справедливост", разгромила съперниците си на последните избори под лозунги, изпълнени с консерватизъм, полски национализъм и критики към Берлин и Брюксел.

В Унгария не се предават партията "Фидес" и премиерът Виктор Орбан, наричан "Путин на Евросъюза" и "главен враг на глобалиста Сорос". А в Чехия сполучливо се допълват ексцентричният президент Земан, явен симпатизант на Русия, и премиерът Бабиш, срещу когото привържениците на "единна Европа" (най-вече младежта) тихомълком готвят собствен "Майдан".

Доста са разликите между тези страни - къде е толерантна и атеистична Чехия, къде е Полша, богомолна до мракобесие, или Унгария, която до днес се мисли едва ли не за империя. И все пак нещо ги обединява - те са формирани и узрели до сегашното си състояние именно като национални държави с остър усет за ценността на понятието суверенитет. Затова нека не се чудим, че либералните чехи вече два пъти поред избират президенти, демонстративно неизползващи знамето на ЕС, макар законът да ги задължава.

В очите на мнозина поляци, унгарци, чехи брюкселските бюрократи са само ново, подобрено издание на "съветските другари" - посягат на традициите им като независими нации и слава богу, че не пращат танкове засега.

Виждаме у тях чувство за уязвена донейде национална гордост и неприемане на евробюрократите - неизбрани от никого и съмнително ефективни, но решени да сложат под общ знаменател твърде различните държави в ЕС. Ако това бъде съчетано с явна икономическа нецелесъобразност страните им да членуват в общността, прогнозата на Путин има шанс да се сбъдне.

Ще подчертаем: явна нецелесъобразност. Сериозни щети, както казахме, се очакват от множество не тъй очевидни процеси, нарушени, защото ЕС се цепи по шевовете. Няма обаче авантюри, в които не би дръзнал да се впусне един истински популист - а популистите са на почит в днешна Европа.

Всъщност никой в ЕС май не спори вече с извода, че общността е в структурна криза. Населението на много страни все по-настойчиво тества якостта на тази конструкция. Изборните победи на евроскептиците изглеждат отвътре дори по-ефектно от впускането на Великобритания в свободно плаване.

Естествено после мнозина ще съжаляват. Мнозина съжаляваха навремето и за края на социалистическата епоха. Но колелото на историята не дава заден ход - затова пък нищо чудно да се превърти отново. И пак да видим в Източна Европа същите политически процеси като в края на 80-те и началото на 90-те.