Огнен ад: Апокалипсисът в Австралия от първо лице

За много австралийци това не беше новата година, която очакваха. Пламъци погълнаха голяма част от страната, а преди дни множество хора трябваше да бъдат евакуирани от крайбрежния град Малакота с лодки. Сред тях е Ейми Савидж и нейното семейство. Тя се чувства безпомощна, гледайки оранжевата линия, която се разпростира над небето.

"Най-страшното беше, че не знаехме нищо“, казва Ейми пред BBC. В продължение на години тя, заедно със семейството си, идват в това райско кътче, за да си починат от тежкото ежедневие, да покарат водни ски, да хванат малко риба. В онази вечер Ейми се страхува, че ще изгори. Заедно с другите туристи чакат нервно на плажа до водата, страхувайки се от огъня, всичко край тях тъне в мрак.

Стотици нощуват край водата. Но въздухът, който дишат, е не по-малко опасен. Двойката от Мелбърн Рафаел Корман и Юки прекарват вечерта в колата си край брега. Юки има респираторно заболяване и изпитва затруднение да диша. Те трябвало да бъдат на къмпинг, но след предупреждението на властите, се отказали да пътуването си и тръгнали обратно към Малкота. Докато пътуват, преминават през много затворени пътища.
На следващия ден Рафаел се събужда в 8 сутринта, но навън все още е тъмно.

"Сякаш слънцето беше забравило да изгрее. Нямаше слънце, нямаше никаква светлина, която да идва от небето“, разказва той.

Очите му се насълзили от дима. Огънят вече бил толкова близо до града, че пушекът бил закрил небето.

"Тогава се притеснихме най-много. Когато нямаше слънце и всичко беше тъмно, тогава наистина се почувствахме така, сякаш настъпва Апокалипсиса“, спомня си Рафаел.

Небето остава черно още час, след което става кърваво червено – огънят е стигнал града

Доминик Ван Дер Мерве и неговият брат остават, за да защитят родния дом на баща си. Останалата част от семейството тръгва да бяга от пламъците. През нощта те насрочват аларми на всеки час, за да държат ситуацията под око. В 7 и 30 те вече обикалят из цялата къща и градината с маркуч в ръка, опитвайки се да държат всичко мокро. Те чуват огъня преди дори да го видят.

"Звучеше като двигател на самолет, далечен самолет зад хълма. След това първото, което видяхме от огъня, бе черното небе над нас, което се оцвети в червено“, разказва Доминик. За кратко време пламъците били на 200 метра от дома му. Газови бутилки "пищят и избухват“. Жарта започва да пада в дома на Доминик и да причинява малки пожари. Някои пламват точно на пътя им за изход – към лодката в подножието на хълма.

"Тогава всичко стана прекалено истинско. До този момент беше просто зловещо, но след това ни заля адреналин и всячески се опитвахме да изгасим пожарите“, разказва Доминик. В продължение на два часа той се опитва да спаси къщата си. Огънят я подминава, но унищожава други имоти.

Няколко километра по-надолу започват да пищят аларми, жаравата пада на брега и запалва малки огнища. Но онези, излезли на брега, били подготвени.

"Хората не се паникьосаха, бяха сдържани. Всички имаха кофи с вода, с които гасяха малките пожари. 69-годишният Уол Лосън остава на брега, за да защити палатките и караваните. Със съпругата му намерили път за бягство, а техен приятел ги чакал в лодка във водата.

"Много пъти се питах дали не беше по-добре да се кача на лодката и да избягам, но се радвам, че останах. Не искам да драматизирам, това, което ние направихме е нищо в сравнение с работата на пожарникарите, но все пак помогнахме“, казва Лосън.

През ранният следобед опасността е преминала

Вятърът е променил посоката си, а най-голямата опасност вече я няма. Но къщите са унищожени. Главният път към града е затворен. Небето бавно става оранжево, а след това – мръсно сиво. Хората в къмпинга на брега обаче чувстват вина, че палатките оцеляват, а домовете горе – не.

През следващите дни военните доставят храна и вода на блокираните в града хора. Хеликоптери и лодки ги извозват далеч от мястото. Съпругата на Лосън, Фран, се качва на една от лодките за 20-часово пътуване Мелбрън. Но Уол остава, за да помогне на хората да се справят със следващата серия пожари. Очаква се през следващите дни ситуацията дори да е по-тежка.