След войната в Нагорни Карабах - майки все още не са погребали синовете си

Осем месеца след края на войната между Армения и Азербайджан в Нагорни Карабах, при която загинаха повече от 5000 души, много войници все още сe водят изчезнали. В Армения семействата отчаяно търсят новини за близките си. Нараства липсата на доверие около ДНК тестовете и липсата на информация, което води до нарастващ натиск върху правителството.

Лариса Дуреян търси 20-годишния си син Микситар от октомври. Той започва задължителната си военна служба през юли 2019 г. и е служил във Физули, когато войната избухва през септември миналата година.

На 12 октомври той се обажда на майка си, за да й съобщи, че е преместен някъде другаде, без да й каже къде. Това беше последният път, когато Лариса чува гласа му.

"Донесоха тяло на момче, облечено в сакото на сина ми. Намериха и кредитната му карта в джоба", казва тя. "Лицето не беше разпознаваемо. Ръцете на сина ми бяха пълни с белези, защото беше претърпял операция, когато беше тийнейджър. Затова първо погледнах ръцете на тялото. Бяха перфектни, без никакви белези."

"Вече бях дала своето ДНК и попитах дали са проверили. Казаха, че не, но че със сигурност това е синът ми, тъй като сакото и кредитната му карта са на тялото. Настоявах да проверят ДНК.-то му", допълва Лариса. Когато тестът все пак е проведен, служителите осъзнават, че това не е нейният син.

"Представете си, ако бях погребал чуждо дете. Неговите родители нямаше да могат да го намерят. И какво, ако някой друг е погребал сина ми, мислейки, че е техен?", казва Дуреян пред The Guardian.. Откакто грешката беше разкрита, тя продължава да търси сина си в моргата, болниците и онлайн, публикувайки негови снимки в социалните мрежи. От него все още няма и следа.

Все още липсва официален брой на арменските военнопленници в Азербайджан. Премиерът на Армения Никол Пашинян заяви в средата на април, че 3621 души загинали, има 321 изчезнали и 200 тела все още не са идентифицирани. Защитниците на човешките права обжалват пред Европейския съд по правата на човека съдбата на над 200 войници.

Докато Дуреян все още няма новини, някои семейства в крайна сметка са намерили синовете си. През януари на Нарине Гаспарян било казано, че криминалисти са идентифицирали тялото на сина й от ДНК проба. Дадени са й три кости за погребение - единственото, останало от него. Ала след няколко седмици Нарине получава ново обаждане от лабораторията - костите не са на детето й. Семейството изкопало заровените кости и продължило да търси сина си. "Две седмици по-късно намерихме все още разпознаваемия труп на сина ни в морга. Видях го. Беше той", разказва Гаспарян.

Тя не иска случилото се със сина й да бъде използвано за критикуване на работещите по идентифицирането на телата. "Просто мисля, че учените също са хора и може би просто са уморени, защото работят толкова много сега. Говорихме с лабораторията и приехме идеята, че това е истинска грешка. И все пак беше много болезнено", казва тя. "Но ние се чувстваме късметлии, че поне сега намерихме тялото на сина си и успяхме да го погребем както трябва. Много хора нямат нищо."

Научно предизвикателство

Диана Арутюнян е съдебен генетичен експерт в Научно-практическия център по съдебна медицина, работещ под ръководството на здравното министерство. "Чувстваме се ужасно от това. Но трябва да знаете, че това е човешка грешка при преписването на цифри, няма нищо общо с машините", споделя тя.

По-рано центърът прави само няколко ДНК идентификации на година от кости, свързани с наказателни дела или археологически проучвания. След войната в Нагорни Карабах лабораторията е залята с няколкостотин кости и части от тела, които да се идентифицират. Служителите на лабораторията признават, че са смазани.

Не само броят на жертвите затруднява извършването на ДНК теста. "Имаше механични и химически трудности при тези трупове", обяснява Арутюнян. "Имаме няколко случая на фрагменти, които са толкова изгорени, толкова повредени, че не знаем дали изобщо ще успеем да ги идентифицираме." Армения обвини Азербайджан, че използва бял фосфор, което може да обясни изгарянията, открити върху войници и трупове.

"Групи хора са нападани и изгаряни. Всички те са умрели. Изкопана е яма и всички тела са поставени в нея. Така че всички кости трябва да бъдат идентифицирани. След това разбирате, кои части имат абсолютно същия профил, и са принадлежали на едно и също тяло и един и същ човек. "

Лабораторията раздава кости, преди да възстанови пълните трупове. "Червеният кръст ни посъветва да изчакаме да идентифицираме няколко кости и части от тялото на един човек и да възстановим по-голямата част от трупа, преди да го върнем на семейството", казва Арутюнян. "Можете ли да си представите как казваме на семействата, че синът им е при нас, но трябва да изчакат, за да го съберем? Това е просто невъзможно. Семействата не са толкова търпеливи, не могат да чакат, оказват ни натиск."

Липса на доверие

Някои семейства не се доверяват на резултатите от официалната лаборатория и решават да ги проверят чрез изпращане на ДНК проби извън Армения или чрез консултации с частни компании.

Анна Ованесян е главен изпълнителен директор на Genetic Forensic Center LLC, частна компания, която прави ДНК тестове. Преди войната тя не е работила върху ДНК тестове на кости, но е започнала, след като е получила финансова помощ от група френски лекари Santé Arménie.

"Хората идват тук с ДНК тест от официалната лаборатория и с ДНК екстракти. Те ми дават пробата и правя същото международно признато изследване с маркери, както в официалната лаборатория", казва Ованесян. Досега тя е проверила само няколко проби. Всички те съответстват на резултатите от официалната лаборатория, което означава, че няма грешка, освен една.

"Трябва да откажа на някои хора, защото нямам време или средства да направя толкова много тестове. Така че хората, които разполагат с финансови възможности, се свързват с лаборатории в Европа или САЩ", каза тя.

"Родителите не ни вярват, затова ни тестват. Те носят ДНК пробите на някой друг, който не е от семейството, казвайки, че това е някой от семейството, за да видим дали ще разберем, че не е някой от семейството или не. Разбира се, тестваме истински, така че осъзнаваме, че това не е някой от семейството, но губим много ценно време."