Путин иска да се вклини и да разцепи НАТО, ще успее ли?

Путин знае добре какво иска. Но ще успее ли да разцепи НАТО? В България руското влияние е силно. А в Румъния 60% от населението стоят твърдо зад НАТО. Как е в другите страни?

Рядко НАТО е бил толкова разединен в отношението си спрямо Русия, колкото сега в изострящия се украински конфликт, пише "Дойче Веле".

"САЩ и Великобритания залагат на твърдия подход и политиката на сплашване. Германия, Франция и Италия настояват за диалог. Но има и трета група държави около България, Унгария и Словакия, които искат да се държат настрана от сегашния конфликт и разполагането на натовски войници", така обобщава настроенията експертът за Източна Европа Щефан Майстер от Германското дружество за външна политика DGAP.

"Обикновено Германия играе ролята на умереното свързващо звено между тях, но сега страната показва управленска слабост. Да не забравяме и това, че Западът е отслабен заради популизма, Тръмп и Брекзит", добавя Майстер. Руският президент Владимир Путин се опитва да се възползва от това и да договори нова структура на сигурността в Европа без САЩ. В тази ситуация страните членки на НАТО от Централна и Източна Европа играят централна роля. Само че тонът, който идва от тях, е отчасти доста остър, добавя Майстер.

"При ескалация ще оттеглим всички хърватски войници"

В края на януари хърватският президент Зоран Миланович обяви, че страната му по никакъв начин няма да участва в този конфликт, а тази позиция породи недоумение. "Ако се стигне до ескалация, ще отзовем и последния си военнослужещ", заяви той и постави хърватското правителство в деликатна ситуация. По-късно външният министър Гордан Гърлич-Радман уточни, че президентът не е говорил от името на Хърватия, а е изразил личното си мнение. "Ние сме и ще си останем лоялен член на НАТО", увери той пред германския ФАЦ.

Поведението на Миланович е много изненадващо и заради това, че нито НАТО, нито САЩ или пък Украйна са искали някакъв военен ангажимент от Хърватия. "Неговото изявление е за вътрешнополитическа употреба и трябва да се разглежда в контекста на конфликта му с премиера Андрей Пленкович. Миланович явно е решил да залага на националистическата карта, нарече "партньор" лидера на босненските сърби Милорад Додик и се солидаризира с мечтите на хърватските националисти за ново прокарване на границите на Босна с руска подкрепа", казва д-р Филип Милачич от виенския клон на германската фондация "Фридрих Еберт".

Силно руско влияние в България

В едно свое телевизионно участие от 1 февруари руската посланичка в София Елеонора Митрофанова даде ясно да се разбере какво иска Русия: НАТО да се върне към границите си от 1997 година и да изтегли всички войски и бази на Алианса от България и Румъния. Чисто формално двете страни могат да си останат членки на НАТО, уточни руската представителка. За българския военен министър Стефан Янев идеята за фиктивно членство на страната в НАТО явно е примамлива: още през декември 2021 той се обяви във Фейсбук срещу изпращането на допълнителни натовски войски в България, заради което беше порицан от премиера Кирил Петков. По време на парламентарно изслушване през януари Янев заяви следното: "Моят апел е да намалим малко напрежението, да спрем да четем чужда преса и да спрем малко със спекулациите в тази посока. Нека бъдем българофили преди всичко и да разсъждаваме от гледна точка на българския национален интерес". И добави, че ако трябва да се разполагат сили на НАТО в България, тогава нека това да бъдат български войници, добави Янев.

Не е случайно, че той постави ударението върху "националния интерес" и "българския суверенитет": през декември в българския парламент се настаниха националистите от партия "Възраждане", които непрестанно предизвикват новото правителство. И руската посланичка очевидно цени проруската позиция на българските националисти. По думите ѝ, силното руско влияние в България се дължи и на общата история на двете страни. "Тя е най-важният ни лобист, най-силният инфлуенсър в нашите отношения", твърди Митрофанова.

60% одобрение за НАТО в Румъния

Различна е картината в Румъния, в която - наред с Германия и Полша - вече биват разполагани допълнителни американски войници и сили на НАТО. Нещо повече: актуално допитване на социологическия институт INSCOP Research показва, че НАТО се ползва с 60 процента одобрение и представлява институцията с най-високо доверие сред населението на страната. "Допълнителни части от НАТО са не само добре дошли, те са и политически капитал за правителството. Дори и националистите не смеят да заемат позиция срещу това", коментира пред ДВ политологът Сорин Йонита от организацията Expert Group в Букурещ.

"Пинчерът на Путин" в Будапеща

В контекста на разполагането на допълнителни сили на НАТО се обсъжда и Унгария, която има - както Румъния - не само обща сухопътна граница с Украйна, но и украинско малцинство. Унгарският премиер Виктор Орбан обаче от години поддържа "специални отношения" с Русия. Неговото публично възхищение от авторитарния стил на управление в Москва и отхвърлянето на санкциите срещу Русия му спечелиха прозвището "пинчерът на Путин".

Миналата седмица Орбан бе в Москва на "миротворческа мисия", както официално беше наречена тази визита. В действителност ставаше въпрос най-вече за руските газови доставки, за които Унгария плаща значително по-малко от актуалните пазарни цени, както и за руското участие в разширяването на атомната електроцентрала "Пакш". Будапеща отказва да участва в дебат за засилване на унгарския ангажимент към НАТО.

Деликатната ситуация с Турция

Особено сложни са турско-руските отношения. А Турция е изключително важен член на НАТО от стратегическа гледна точка. В гражданската война в Сирия Путин и Ердоган си сътрудничат, а в Либия те подкрепят различни участници в конфликта. Освен това Ердоган хем се подигра с партньорите си от НАТО, закупувайки руската противоракетна система S-400, хем продава на Украйна бойни дрони. В същото време Турция, подобно на Германия, Унгария и България, е зависима от руския нефт и газ.

"Това е много деликатна еквилибристика от страна на Анкара: Ердоган има специално отношение към Украйна и иска да я подкрепи, както и усилията на НАТО, но в същото време не желае да дразни Путин, за да не му дава повод да спира газа или да търси реванш в Сирия", казва пред ДВ Аслъ Айсинтабаш от Европейския съвет за външни отношения.

Ако руско-украинският конфликт ескалира, Анкара вероятно ще се включи със свой контингент военна сила и ще снабдява Украйна с бойни дрони, но в същото време ще позволи на руски кораби да преминават през Черно море, предполага Айсинтабаш.

Путин няма успее да разцепи НАТО

"За разлика от Запада, Русия знае към какво точно се стреми в Източна Европа: да възстанови мощта и сферите си на влияние в този район на света, които загуби през 1991 година", заяви за британския "Гардиън" известният експерт за Източна Европа проф. Тимъти Гордън Аш. За да го постигне, Кремъл използва в Югоизточна Европа основно здве оръжия: евтиния газ и национализма. По този повод Филип Маличич казва пред ДВ: "Русия дава на националистическите елити в тези страни нещо, което Западът не може и не бива да им предлага, а именно обещанието за ново прокарване на националните граници на Балканите."

Но евтиният газ, национализмът и разединението не са достатъчни да разцепят НАТО в случай на конфликт, казва Щефан Майстер. "САЩ - като водеща сила - в момента успяват да се наложат, а Алиансът е относително единен в това, че в случая трябва да действа възпиращо. Макра и някои от по-малките страни членки да бойкотират тези усилия, това няма да подкопае тяхната вярност към Алианса. Ще има доставки на оръжие, ще има засилване на военното присъствие и в крайна сметка ще се спечели време срещу Русия", казва той.