Кавги и съюзи: Новият световен енергиен ред след войната на Путин

Нахлуването на президента Владимир Путин в Украйна принуждава правителствата по целия свят да усвоят геополитическите последици от война, преследвана от енергийна суперсила.

27-членният Европейски съюз отговори, като ускори прекъсването на връзката си с руски газ, докато САЩ забраниха вноса на руски петрол и претърсват света за алтернативни доставки. Саудитска Арабия се наслаждава на подновеното стратегическо значение, тъй като цените на суровия петрол, които се сринаха преди две години, достигнаха нови върхове.

А Русия, като заплашва да задържи износа на енергия за Европа, се приближава до Китай.

С войната в третата си седмица, промените разпалват стари кавги, но също така създават възможност за нови съюзи, тъй като блоковете започват да се подреждат в нещо, което изглежда като нов световен енергиен ред, пише Bloomberg.

„Това представлява най-голямото преначертаване на енергийната и геополитическа карта в Европа — и вероятно в света — след разпадането на Съветския съюз, ако не и края на Втората световна война“, каза Боб Макнали, президент на базирания във Вашингтон консултант Rapidan Energy Group и бивш служител на Белия дом.
Резултатът, каза той, може да бъде "продължение на Студената война".

Германия, в центъра на първоначалното противопоставяне на Студената война, отново е в челните редици на
промените, на които сега сме свидетели. Дни след като Русия изпрати войските си в Украйна, канцлерът Олаф Шолц обяви масивно увеличение на бюджета за отбрана на Германия заедно с планове за по-голяма енергийна сигурност.

Непредизвиканата атака на Путин беше преломен момент и „тази нова реалност изисква ясен отговор“, каза той на спешна сесия на парламента.

За Берлин разхлабването на енергийната му зависимост от Русия не е просто да се удари върху основния поток от приходи на Москва. Това е заплаха за отмяна на „Ostpolitik“, тотемична след Втората световна война политика на сближаване със Съветския съюз и по-късно с Русия, която включваше икономическо и политическо участие, особено чрез петролни и газови връзки.

Разпадането на Ostpolitik — символизирано от спирането на газопровода „Северен поток 2“ на стойност 11 милиарда долара — е само един от най-видимите признаци за бързото преструктуриране, което е в ход в резултат на агресията на Путин.

Въпреки че първоначалните санкции умишлено подминаха руската енергия, за да се избегнат негативните последици за света, действията на правителствата и почти всеобщото осъждане правят доставките от Русия тема табу за купувачите. В резултат на това цените на дизела в Северозападна Европа са най-високите от 80-те години на миналия век.

И все пак, докато клиентите напускат Русия, партньорството й с петролните титани от Близкия изток, с които съвместно ръководи коалицията ОПЕК+, досега остава непокътнато. Русия и Саудитска Арабия са най-големите износители на петрол в света, които представляват 29% от общия глобален дял.

Саудитска Арабия отхвърли натиска на САЩ да замени руския петрол, като използва свободния си производствен капацитет, вместо това позволи на цените да скочат до 13-годишен връх от почти 140 долара за барел. Рияд отказа дори да разреши обсъждането на войната, когато това беше повдигнато на среща на ОПЕК+ на 2 март. Саудитският престолонаследник принц Мохамед бин Салман разговаря с Путин предишния ден.

„САЩ могат да се опитат да накарат Саудитска Арабия да увеличи производството, но защо тя да приема край на алианса, който е ключов за тях?“ каза Паоло Скарони, бивш главен изпълнителен директор на италианската петролна компания Eni SpA.

Има политическа динамика, която да обясни вярността на кралството към Москва отвъд извора на приходи от петрол.

Докато Доналд Тръмп култивира особено приятелски отношения със Саудитска Арабия – първото му задгранично пътуване като президент на САЩ бе до Рияд – връзките станаха по-студени при президента Джо Байдън. По време на кампанията си Байдън обеща да направи кралството „пария“, отчасти заради убийството на журналиста Джамал Кашоги. Той комуникира само с възрастния крал Салман, карайки престолонаследникът Мохамед бин Салман да общува с по-нишестоящи служители, въпреки че е дефакто владетел на кралството.

За разлика от това, партньорството на Рияд в ОПЕК+ с Москва успокои годините на недоверие между двата петролни съперника и извади кралството от позицията да разчита изключително на Вашингтон.

„Саудитска Арабия не иска да сменя конете по време на състезанието, когато не знаят дали другият кон наистина ще се появи“, каза Хелима Крофт, главен стратег по стоки в RBC Capital Markets.

Арабските държави от Персийския залив обвиниха САЩ в липса на подкрепа в лицето на многократните атаки на подкрепяни от Иран милиции срещу саудитски петролни съоръжения и танкери в Персийския залив, както и срещу Абу Даби тази година. Като мярка на раздора, Обединените арабски емирства се въздържаха при гласуване в Съвета за сигурност на ООН, ръководено от САЩ, за да осъдят инвазията на Русия.

„Сега, когато сме в кризисен момент, берем ефекта от тази липса на доверие, която се изгражда през годините“, каза Карън Йънг, старши сътрудник в Института за Близкия изток във Вашингтон.

Друг източник на търкания се крие в усилията на САЩ да възстановят ядреното споразумение с Иран, регионален съперник на Саудитска Арабия. Сделката може да позволи на Иран да съживи производството с 1,3 милиона барела на ден до нивата преди санкциите до края на годината, според Международната агенция по енергетика.
Тръмп беше този, който едностранно извади САЩ от споразумението с Иран в лицето на съпротивата на световните сили, включително Москва. Сега Русия е тази, която подкопава ръководените от САЩ усилия за възобновяване на сделката, като се стреми да свърже санкциите за започването на войната в Украйна с всяко споразумение с Техеран. Може би заради това усилията за съживяване на споразумението бяха прекратени отново в петък.

Байдън се нуждае от повече петрол, за да задържи цената на бензина за американските избиратели и да подпомогне шансовете на своята Демократическа партия да запази Конгреса на междинните избори през ноември. Поражението може допълнително да навреди на рейтинга му и да доведе до завръщане на републиканец - вероятно, дори на Тръмп - през 2024 г.

Продължението четете в  Bloombergtv.bg